По пощ@т@: SOS ЗА ДЕЦАТА ОТ SOS-ДРЕН!!!

На вашето внимание предоставяме едно читателско писмо, изпратено на редакционната ни поща za_dupnitsa@abv.bg от наша читателка. Екипът ни остана втрещен от подготвяното и ще потърси отговори, където трябва и от когото трябва. Публикуваме го без редакторска намеса.

Да започна с неоспоримите факти. От с. Дрен съм, там съм проходила, там съм се образовала, там съм създала десетки приятелства, които са устояли на време, разстояние, промени и каквото там се сетите, свързано с битието на съвременния човек. Като истински дренчанин, или както ние казваме "дренец", няма как да остана безразлична към това, което се случва с SOS Детско селище Дрен. От месец, че и повече в общественото пространство непрекъснато се появява информация за преместването на децата от селището в апартаменти в София и Перник, защото така било по-изгодно, защото така децата щели да се социализират по-успешно, защото достъпът до образование и здравни грижи бил по-добър, защото, защото, защото ….

Когато започна всичко, а именно изграждането на това райско кътче в родното ми село, Дрен прие идеята и след това децата с отворени обятия. Днес местните се опитват да защитят приятелите си, между които най-големите са децата. Защото ръководството на селището на местно ниво, както и ръководството на организацията SOS Детски селища България имат нещо друго наум – преместване на децата и използване на терена и изградената база "за стопански цели". Господата мислели единствено за добруването на настоящите малки обитатели на селището, а и не достигали парите за издръжката на цялото селище, въобще нещата хич не вървели на добре. Същевременно същите тези господа нито веднъж не поеха инициативата да се срещнат с местните хора, да изложат проблемите си, да поискат помощ за решаването им. Не! Просто ей така, ни в клин, ни в ръкав уведомиха обществеността в Дрен за намеренията си, разбира се, след като планът за преместването е вече изпратен в централата в Австрия.

Ако се направи и една проста сметка за това колко струва издръжката на живеещите в момента в селището 60 деца и колко би струвала, ако тези деца бъдат преместени в апартаменти в близките областни центрове, не зная накъде ще наклонят везните, а и винаги има вариант за оптимизиране на разходите чрез въвеждане на съвременни технологии за пестене на енергия, вода и т.н.

Но животът не е само финанси. Децата щели да имат по-добри възможности извън селото. Интересно защо психолози и педагози, които бяха потърсени за консултация не споделят това мнение. Така или иначе завършвайки основното си образование в местното училище всяко дете от Детското селище поема по своя път в образователната ни система именно в големите градове. Въпреки съществуването до скоро на средно училище в Дрен, нито едно дете от селището не е завършило там средното си образование. А какво е мнението на психолозите – вероятно каквото би се формирало в съзнанието и на повечето логично и здраво мислещи хора. Децата, които живеят в селището са изоставени от биологичните си родители. Повечето от тях пристигат в селището в недобро психическо, че дори и физическо състояние, но и в повечето случаи хората, които започват да полагат грижи за тях – майката, персоналът в селището, педагогическият състав в местните детска градина и училище, успяват да доведат всичко до успешен край. В случая тази защитена среда която се формира е повече в полза отколкото във вреда на децата, които животът е ощетил още от раждането им. Дали това, което крие големият град е по-доброто и по-малко опасното и биха ли получили компетентна, навременна и индивидуална грижа в големия град, грижа, по-добра от тази която получават в Дрен? Едва ли!

В паралелки от 25 и нагоре ученици, да не говорим за детските градини, персоналът не може да отдели толкова внимание на едно дете, каквото то може да получи в по-малък като брой клас и с учител, който може да отдели повече внимание и по-лесно да достигне до проблемите и решаването им.

Всичко до тук – като елементи на спора. Едно обаче само ме учудва. Защо никой не се потруди да попита децата, да попита жените, които се грижат за тези деца и които те наричат "мамо" както мислят те по въпроса с преместването? Или е по-изгодно това да не се прави, защото отговорът ще е ясен. Пресметнете само – в един апартамент може да живеят примерно 5 деца с приемната си майка. Те са на различна възраст, а тя се грижи сама за тях. Кое да направи първо – да заведе най-малките на детска градина, по-големите на училище, да обърне внимание на всяко дете подобаващо? Защото в София не може да пусне детето само на училище, не може да го остави и само да се прибере. А дали така стоят нещата сега, в Дрен? 

Кметът на Община Радомир – г-н Пламен Алексиев се ангажира да осигури денонощно присъствие на медицинско лице в селото, както и да съдейства за модернизиране на материалната база на местния здравен пункт, който и в момента е на доста по-прилично ниво от много центрове в столицата, защото това също е изтъквано като аргумент за преместването. Тук е и въпросът – биха ли получили децата по-добър личен лекар в София и в Перник. Тук аз ви казвам, при това на база личен опит – НЕ!

Много са посоките на мислене по проблема, но решаването му не е невъзможно. Жалкото е, че има хора, които си позволяват игра със съдбата на деца. Защото интересно ми е каква е идеята на господата от ръководството на селището за развитие на стопанска дейност, има ли право организацията да се занимава с такава, колко добре са информирани и как точно са разбрали всичко хората от централа на организацията в Австрия и защо тези от родната централа упорито мълчат за някои неща, и налагат цензура на пряко заинтересованите от всичко случващо се. Надявам се само Община Радомир да задържи позицията си, обявена и в нарочна декларация, че промени в договорните отношения касаещи терена, върху който е построено селището няма да има.

И малко финално, поне засега – нека помислим първо за децата, а след това за всичко останало, защото децата са най-ценният актив, който притежава едно общество и негова най-голяма отговорност!

Хора, помогнете! Нека спасим децата на Дрен.

Екипът на zadupnitsa.com също приканва отговорните фактори да преосмислят решенията и позицията си.