КОМЕНТАР! Към ОбС-Дупница: Замислете се, спомнете си клетвата!

Заклевам се, в името на Република България, да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на гражданите от Община Дупница и да работя за тяхното благоденствие. ЗАКЛЕХ СЕ!
Това е клетвата, която на първа сесия на местния парламент полагат избраните кмет и общински съветници. Факт е, че клетвата си остава само една протоколна досада (за съжаление), която се забравя веднага след това. За пореден път се видя и доказа на последната сесия на местния парламент в Дупница само преди дни.
В петък, местният ОбС-Дупница трябваше и разгледа докладната за авансово плащане на компостираща и сепарираща инсталация за бъдещото депо. Сумата е в размер на близо 700 000 лв, за които местните политици трябваше да кажат кой да ги плати-Европа или от нашите си пари на данъкоплатците.
Елементарно казано – плащаш за техниката (оборудването), а не за мястото, където ще бъде разположено. Все едно да купиш в кашони един велосипед, но не знаеш по кои улици ще караш, защото има брожения. Но въпросът е, че тук имаш два варианта. Само два. Вариантите са – колелото ти го плаща богатия съсед, а другият вариант – плащаш си го ти от семейния бюджет. Трети вариант няма! И в двата случая този велосипед трябва да бъде закупен. Проблемът с това по кои улици ще го караш не е обект на коментар към настоящия момент.
Та в случая се получи следната ситуация след като местните съветници решиха парите за велосипеда да се платят от семейния бюджет. И то пари, които в едно семейство биха стигнали за цялостен ремонт на две стаи, например. Опозицията в лицето на БСП очаквано бламира докладната записка. Повечето забравят, че през 2010 година, именно БСП бяха ЗА в гласуването, когато трябваше да се взема решение дали Дупница да вземе боклука на другите общини и да ги преработва. Тогава ГЕРБ ги нямаше на небосклона, а имаше една фирма с капитал от 10 лв (!), която щеше да строи ултра-мега-гига завод с модерна технология за преработка на отпадъка. Факт, който се забравя. Но политиката е политика и там се играе винаги мръсно. А потърпевшите са обикновените граждани. Винаги! А взетото решение от 2010 година ЗАДЪЛЖАВА Общината да реши проблема с депо. Дали край Джерман, дали край Пиперево, Крайници или на Луната, депото, по европейски стандарти трябва да се изгради.
Хората от Джерман имат своите претенции да не искат депото да бъде в тяхното землище. Правилно или не – всеки има право на мнение и позиция, които те отстояват. Но в този случай никой не говори за терена, а за самото оборудване. За кашоните с колелото, а не за улицата, по която да го караш!
Куриозно, дори меко казано смехотворно бе поведението на общинския съветник от ГЕРБ д-р Александър Паризов. Той гласува с мотива, че живеел в Джерман, но вярвал на институциите и знаел, че депото няма да е опасно и затова гласувал…“Въздържал се“, което в случая играе глас „Против“. Именно един глас реши гласуването. Хипотетично, ако по някакво стечение на обстоятелствата депото се реши да се изгражда не край Джерман, а другаде, то какво правим?!
Да, политиката не е за всеки. В политиката се вземат тежки и отговорни решения, особено, когато си избран от хората и с аргументи и заинтересованост – трябва да докажеш позицията си.
700 000 лв, които са разход за цялостен ремонт на 6-7 улици трябва да бъдат разходвани сега за едни кашони на велосипед, които можеше друг да ги плати. Е, аз не искам кашоните с велосипеда да се плаща от семейния бюджет, след като може друг да ги плати. Искам с тези пари цялостен ремонт на ул. „Св.Иван Рилски“, на ул. „Цар Освободител“ в Дупница, и по една улица в селата. Или толкова сме добре с инфраструктурата и неимоверно богати, че майната им на тези 700 хиляди лева. В другият случай – откажете се от заплатите си за тези 4 години и покрийте този разход.
Колко години вече бившото сметище над жк.Бистрица обгазява жителите на града и съседните села?! Всеки който е малко от малко запознат с химическите процеси, знае, че стотиците тонове отпадък, трупани с десетки години ще им трябват още 25-30 години, за да се разложат почти напълно, ако не се рекултивира сметището. И да запръстяваш и да наводняваш – все тая, то си се разлага и в един момент избухва. И ще продължи да си избухва и разнася смрад. Но не вземеш ли решение да направиш ново депо, няма кой да ти даде 10 милиона, за да рекултивираш старото. Защото от семейния бюджет няма как да отделиш такава сума. И то ще си се самозапалва, ще си обгазява хората, особено живеещите в жк.Бистрица. В най-населеният квартал на Дупница живее и общинският съветник Иван Танев („Глас народен“), който също гласува „Въздържал се“. Т.е. да не търсим решение на проблема, да бягаме от него, и в същото време да продължава, както е досега.
Потърпевши от сметището и от политиката в ОбС са гласувалите за ГЕРБ, за БСП, за СДС, за Глас народен и т.н. Ама, когато е в сила максимата „Моето си е мое, а чуждото е общо“, то тогава ставаме свидетели на подобни аномалии.
Дами и господа, общински съветници, замислете се над клетвата. Замислете се, че хората са гласували доверието си за вас, гласували са с идеята, че ще бъдете подготвени, когато отивате на сесиите, ще сте запознати с докладните, ще се „храчите и плюете“ на партийна основа на тях, но ще взимате правилните решения за хората. Защото в тази община – освен за партии, хората са гласували за вас като личности, и най-вече са гласували с идеята за „едно по-добро бъдеще“. Политиката и политиканстването си ги дръжте за вас, хората не ги вълнува това. Хората искат НОРМАЛНОСТ.
ЗАМИСЛЕТЕ СЕ!