Много сълзи, красив волейбол и…Сбогом „Марек Юнион-Ивкони“

Сълзи, снимки за спомен и много тъга в очите на стотиците зрители дошли да наблюдават последната среща на мъжкия отбор на „Марек Юнион-Ивкони“ в Дупница. Пред около 400 зрители в залата на града, мъжкият отбор, който е с над 80% собствени кадри загуби 1:3 гейма от гранда ЦСКА. На никой в този ден обаче не му бе до волейбол.
В последния кръг от редовния сезон, „Марек Юнион-Ивкони“ гостува в „Пирин“ (Разлог) тази събота.

По ирония на съдбата, в този двубой срещу „детската градина“ излязоха две от емблематичните за дупнишкия волейбол имена – Тодор Вълчев и Мартин Божилов, които също не останаха безучастни в безпрецедентната ситуация, до която се стигна, след като общинското ръководство на Дупница изгони отбора. „Тъжно. Да съсипеш нещо градено с толкова труд и любов… Още не мога да повярвам, дори и в момента не вярвам, че всичко тук приключи днес. Макар и да съм играч на ЦСКА, следях постоянно какво се случва в Дупница. Все пак тук съм бил 6 години. В кариерата си това е отборът, в който съм играл най-много. Спечелих с отбора 4 титли, бронзов медал, Купа на България и всеки един успех бе изстрадан и много сладък. Губи българският волейбол, губи градът и феновете. Тези успехи остават в историята, едва ли скоро ще се повторят. „Марек Юнион-Ивкони“ е пример от 15 години в колективните спортове за това как се дава шанс на момчетата от школата, а не да се гонят задължително успехи. Нямам идея какво ще се случи с децата от школата. Ето вижте ги как плачат… (посочва десетина плачещи момичета) Тъжно, много тъжно…“, коментира пред медиите след мача Божилов.
Той и Вълчев бяха облекли фланелки с надпис „Един от Марек завинаги“.
„Какво да коментирам?! Това е трагедия. Трагедия за Дупница и за българския спорт. Израснал съм в школата на „Марек“ още от 13-годишен. С юношите съм 3-кратен шампион, с мъжете съм шампион и носител на Купата. Бях капитан на отбора… Идеята за направата на тези фланелките ни се роди спонтанно с Божилов. Ние сме професионалисти и като такива защитаваме цветовете на настоящите си отбори, но си оставам завинаги част от Марек“, лаконичен бе и Вълчев.
Десетки фенове се снимаха с купите на мъжкия отбор и с играчи и треньори. В трибуните бяха и част от бившите състезатели на отбора, които в годините са защитавали цветовете на тима. Сред тях бе и Антон Костадинов-Котката, който е играл в първия сезон на клуба в елита, както и Христо Запрянов. Не сдържа сълзите си и един от основоположниците на детско-юношеската школа Христо Райчев, който също бе дошъл да уважи последния двубой. На трибуните бяха и легендите Борислав Кьосев и Димо Тонев. Един от учредителите на волейбола и изпълнителен директор на клуба в продължение на 22 години Дамян Бичовски пък не издържа на емоциите и със сълзи в очите напусна залата малко преди края на срещата.
В залата дойдоха и част от треньорите на другите спортове в града, които уважиха своите колеги.
Датата 13 март 2024 година ще бъде запомнена не само с ликвидирането на волейбола в Дупница, но и със смъртта на патриарх Неофит.