В търсене на философския камък

Д-р Радослав Радославов е един от изявените политически анализатори. Ето неговият коментар пред zadupnitsa.com по темата за украйнската криза и позицията на България към случващото се там.

От близо два месеца българският политически елит се гърчи безпомощно в опитите си да формулира обща национална позиция по украинската криза и за характера на санкциите срещу Русия.

Приетото решение на Комисията по външна политика и отбрана на българския парламент от 8 май 2014г. (без участието на представителите на ДПС и ГЕРБ)  е поредното продължение на тези опити.

На  заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност, проведено на 24 март 2014г. вариантите за позиция , предложени от основните политически сили  (с изключение на тази на  „Атака”) се движеха от най-сурови до чисто символични санкции и дори до частично вето върху тях.

В приетата обща позиция на Консултативния съвет тогава нямаше нито дума за Русия и евентуални санкции срещу нея, макар че висшето ръководство на страната ни декларира, че ще подкрепи общата позиция на Евросъюза (както и стана), която съдържаше санкции от сравнително лек характер.

Приетото становище на 24 март изисква и последващи действия за диверсификация на доставките от природен газ. За специалистите в тази сфера  подобно решение е едно пожелание, което няма как да се реализира в близко , пък дори и в по-далечно време.

А това в случай на военен сблъсък неизбежно означава енергийна криза!

Българските политици трескаво търсеха и търсят онази сакрална позиция чрез която едновременно да докажат безпрекословната си вярност към геополитическите си сюзерени, да не дразнят прекалено Русия и в същия момент да изглеждат достойни и отговорни в очите на народа.

Такава позиция обаче твърде много прилича на мистичния философски камък – търсен от векове, в който всеки вижда онова, което иска да види!

След класическите изцепки на президента, министъра на външните работи и министъра на отбраната , свързани с украинската криза това вече изглежда напълно невъзможно.

За кой ли път на всички стана ясно, колко ниско е управленското и морално ниво на българската политическа класа, съставена от съвременните персонажи на Алеко Константинов.

Президентът Путин може да бъде обвиняван във всичко – в авторитарен стил на управление, в липса на достатъчно демокрация, в стремеж към имперска хегемония и т.н.

Той обаче , не може да бъде обвинен в липса на патриотизъм и недостатъчна защита на националните интереси на Русия.

Той нагледно доказа способността си максимално да консолидира руската нация и да отстоява по всякакъв начин геополитическите интереси на руската държава, като подбере най-удобния момент за това.

Българите може само да завиждаме, че начело на Русия стои истински лидер от световен мащаб пред който нашите национални лидерчета изглеждат, като недоучени и недодялани първолачета.

Що се отнася до юридическата страна на конфликта – на всички, които добре познават правото на Украйна , не от медиите, а професионално , (нейната Конституция от 2004 и 2011г. заедно със съпътстващите я закони) са напълно наясно , че правото първо не беше спазено от привържениците от Майдана , а после от техните опоненти.

Революционерите от Майдана предпочетоха правото на силата пред силата на правото и в това няма нищо чудно, защото никоя революция никога не е зачитала заварените правни норми.

Това особено ясно пролича и по време на масовите убийства в Одеса на 2 май и продължаващите наказателни акции срещу проруските региони, които все повече започват да придобиват характер на етническо прочистване.

Проблемът настъпи, когато срещу това право на силата застана друго право на силата много по-мощно и непредсказуемо, което имаше и има достатъчно опора, както в историята и традициите, така и от подавляващата подкрепа на населението в областите, с преобладаващо руско население.

Един известен български политик преди време правилно отбеляза, че какъвто и друг референдум да се проведе в Крим, по каквато и да е друга избирателна система, при каквато и да е форма на демокрация – резултатът винаги ще бъде този, който беше постигнат чрез така наречения нелегитимен референдум , проведен на 16 март.

Подобни референдуми предстоят и в размирните Донецк и Луганск на 11 май въпреки призивите за отлагане от президента Путин.

Развитието на процесите в Украйна тепърва предстои. То обаче, не вещае нищо добро за Европа и България, (ако не се стигне до някакъв компромис в последния момент между двете основни сръхсили в съвременния свят – САЩ и Русия),  напълно обратно на  позитивните нагласи и бодряческите пожелания на управляващите европейски и български политици.

09.05.2014г

 

Print Friendly

Оставете коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




WP-Backgrounds Lite by InoPlugs Web Design and Juwelier Schönmann 1010 Wien