Читателско! Имайте вяра в дупнишките лекари. Благодаря Ви, д-р Никулчин!

Имайте вяра в дупнишките лекари, не ги подценявайте, вярвайте им. Такъв апел отправя към дупничани наш читател с писмо на електронната ни поща. Публикуваме писмото му без редакторска намеса. "И аз съм един от многото дупничани, които няма да крия, че съм подценявал лекарското съсловие в града. Или по-точно, скептично настроен към повечето от тях. Разбира се, винаги има изключения и за моя радост и голям, много голям късмет, попаднах на един такъв. Това е и причината да повярвам в дупнишките специалисти и да върнат доверието ми. Доверие, което бях загубил заради редица лекари, които няма да споменавам. Бях с болки в коремната област, долу вдясно, без никакви другите съпътстващи симптоми за апендикс. От съображения, които са обект на друг коментар, избрах общинската болница (Военната болница). Дори нямах идея къде се намира хирургията, а още по-малко кои са лекарите. Отидох на сляпо. Попаднах на един лекар, който на пръв поглед не ми вдъхна много доверие. Казваше се д-р Йордан Никулчин (на снимката). Нито аз него, нито той мен познаваше. Признавам си го, това ми създаде още по-голямо недоверие. Изрази съмнения за апендисит и на следващия ден сутринта, отидох отново, за да продължим изследвания и да ме види още един лекар. Аз вече бях поразпитал за него и ще цитирам само мнението на един негов колега: "Той е уникално попадение. Можеш да му имаш доверие на 100 процента". В крайна сметка, оказа се именно това и веднага поисках да легна за операция. 3 часа по-късно вече бях на операционната. След още 3 часа, когато вече бях в реанимация в съзнание, разбрах, че всъщност ще се наложи да бъда опериран за втори път. Но вече не в Дупница, а в София. "По-сложна е ситуацията. Предпочетох да не пипам повече и говорих с един доцент в София. Утре сутрин заминаваш за София, където ще бъдеш опериран отново", каза ми д-р Никулчин. "Защо, каква е ситуацията", успях тихо да попитам. "Така прецених. По-добре колегите в София да кажат, че имат един некадърен колега в Дупница, отколкото да рискувам", отвърна ми той. Тогава разбрах, че положението всъщност не е такова, каквото изглеждаше и очакванията ми за бързо възстановяване няма да се сбъднат.

На следващия ден линейката и аз бяхме в Първа градска болница в София. Доц.Гърбев, който се оказа едно от светилата в хирургията веднага дойде с една усмивка и положително настроение. Предразположи ме, поговорихме си и започнаха редица изследвания. В същото време, се изредиха над 20, да, над 20 лекари и специализанти. Бях придобил известност като: "Случаят Дупница". Схващах, че явно става въпрос за рядък случай. Когато бяха готови с всички изследвания, доц. Гърбев дойде и ми каза: "Няма да е лека операцията, но можеш да бъдеш спокоен. Най-малко възможното, но най-правилното решение е взел колегата Никулчин". Разбрах, че не се познават, а само са говорили предния ден по телефона, по време на самата операция.

На следващата сутрин вече бях на операционната и последва нова операция, продължила около 5 часа. Всичко премина успешно. После разбрах, че съм имал на всичкото отгоре и уникален организъм, който е издържал такава тежка операция само 34 часа след първата. Възстановявах се много бързо, отбелязаха го лекарите, като по първоначална информация се очакваше, че ще остана в болницата минимум 15-20 дни. Но знаете ли, кое ми направи впечатление. В денят на операцията в София, дошъл е и самият д-р Никулчин. Да, човекът си взел почивен ден, за да дойде и приосъства. Пак повтарям, нито ме познаваше, нито аз него. Рядко човешко отношение, което се среща днес в България. Оказа се, че съм бил много рядък случай, който се среща веднъж на 200 000. Това е била и причината за големия интерес от лекарите към мен, известен, както казах вече като "Случая Дупница".

На 3-ия ден, излязох от интензивното и тогава разбрах подробностите. Няма да изпадам в тях. Достатъчно е това, което ми каза доц. Гърбев: "Дължиш много на д-р Никулчин. Видях го и разбрах какъв специалист е. Можеш да му имаш пълно доверие. Той ще те поеме за възстановяването, аз съм спокоен, че няма да има проблем под негово наблюдение".

Та скъпи съграждани. Не губете вяра в дупнишките лекари. Има и много добри от тях и само трябва да вярваме. Не мислете, че всички специалисти са само и единствено в София. Аз повярвах в един непознат дупнишки лекар. Повярвайте и вие. Благодаря ви, д-р Никулчин."

Снимки: plevenzapleven.bg, struma.com