ЧИТАТЕЛСКО! Да си пазим Докторите, дупничани…!

Един от редките читателски сигнали, в които се говори за доброто и положителното, пристигна на пощата на zadupnitsa.com. Хубавите, каращите да се усмихнеш или замислиш за доброто теми и новини са все по-малко, затова с удоволствие публикуваме без редакторска намеса писмото на Десислава Иванова от Дупница.

"Уважаема редакция, Чрез Вашата агенция искам да изкажа искрената си благодарност към д-р Йордан Никулчин и екипът му за грижите, които положи за моя баща Методи Георгиев в хирургично отделение на общинската болница МБАЛ”Св.Иван Рилски”, гр. Дупница. Баща ми е в много тежко общо състояние, с най-страшната диагноза и екипът на д-р Никулчин буквално го върна от оня свят, напълно безкористно, в мизерните условия, в които е принуден да изпълнява служебните си задължения.

Извън чисто човешката ми благодарност, бях щастлива и от факта, че още има истински лекари, които приемат пациентите си и техните близки като човешки същества, а не като ходещи банкомати.

През последните години съм се нагледала на доста лекарско безахберие и алчност, била съм жертва и на откровено рекетьорство от рода на „Ако оперирам по клинична пътека и не ми платите, мога да го отворя и затворя и се оправяйте!” или „Професорът оперира, но като се обърне, пациентът е в моите ръце”, затова смятам, че когато видим истинско професионално и човешко отношение, това не бива да се подминава и за него трябва да се пише и говори точно толкова, колкото и за престъпленията на „Белите престилки”. Защото рядко се даваме сметка, че и тези хора са жертви на системата като самите нас, трудът им се заплаща с жълти стотинки и имат своите чисто човешки проблеми в опитите си да оцелеят.

Мъките, през които преминаваме с моето семейство, ме накараха да се замисля, че трябва да ценим и да си пазим лекарите, които все още не са се отказали от донкихотовските си опити да бранят честта на професията и общинската болница. Не всички дупничани имат парите за да се лекуват в София и големите болници, да не говорим за самотните възрастни пенсионери, които едва оцеляват с по 250 лв. Затова не бива да подминаваме добрите примери, най-малкото за да дадем смисъл и на хората в бяло да гледат на нас като на човешки същества, а не на клинични пътеки. И да се борим за оцеляването на общинската болница, защото утре всеки от нас може да има нужда от нея".

Заглавието е на редакцията.