ЗА 2-РИ ПЪТ! Дупнишки спасител ще атакува 7-хилядника вр.“Ленин“, ето кой е и защо не успя през 2019 год.

Само на метри преди да стъпи на връх Ленин, един българин преди 2 години…се отказа. Отказа се, за да спаси живота на алпинист, получил височинна болест и с ангина. Мечтата на този българин да покори 7134-те метра на върха в Памир, като че ли ще си остане нереализирана.
Този българин се казва Георги Илков, но всички ги знаят просто като Темето. Дори мнозина не му знаят истинското име, защото „Темето“ се е превърнало в нарицателно за смелост, на моменти до безразсъдност, но граничещо със…скромност. Изключително колоритна личност, която сякаш няма собствения си живот за нищо, а го интересува само животът на пострадалия.

Връх Ленин

2 години след онзи 20 юли 2019 година, Темето отново е на път да сбъдне мечтата си. След връх Елбрус (5 642 метра), който успя да го изкачи през 2018 година, сега го очаква могъщия „Ленин“.
Роденият в Благоевград планинар вече няколко години живее в Дупница и е част от гордостта на местните – отряд номер 9 на Планинска спасителна служба. Темето е изключително популярен в цялата страна заради десетките спасителни акции. Той е пословичен, че в някои акции граничещи с безразсъдство да действаш сам, няма време да чака, само и само за да помогне на поредния бедстващ. А дали ще оцелее при такава индивидуална акция…
И днес Темето е на своя пост в района на Седемте езера, заедно с Божидар Джокин и бдят за закъсали туристи. Не случайно, дупнишките спасители са наричани „ангелите от планината“.
„Не мисля за опасността, която дебне. Все пак съм подготвен много сериозно. Разбира се, продължавам да уча много неща за оцеляването в планините и оказването на помощ. Освен това, колегите в отряда са страхотни професионалисти и много верни другари и всеки един от нас с готовност ще се довери на другия, та дори и живота си. Ние сме си едно семейство. Не съм от тъй наречените рисковачи, макар да имам изграден такъв образ, но разчитам на опита, уменията и познанията си. Да, включвал съм се в много опасни акции, но винаги преценявам обстановката и условията. Допускам, че този ми образ се е създал, защото има ли сигнал просто ставам и тръгвам веднага. И в същото време знам, че някой там е с опасност за живота си и помощ чака само и единствено от нас – планинските спасители. Ние имаме опит, познания, професионални умения и рискът да пострадаме е по-малък, за разлика от бедстващия, при който вариантите са два – да живее или…“, споделя Темето, след като все пак се съгласява да говори.
„Планинският спасител за мен е професия, както всяка друга. И тук има рискове, и тук има напрежение, но в коя професия няма. Наричат ни планинските спасители-герои. Не, ние просто си вършим нашата работа. Нали знаете, че ако работиш това, което обожаваш – ти всъщност не работиш. Виж, за колегите-доброволци от ПСС, които денонощно също са на линия и при акция зарязват семейство, работа и тръгват – да, те са наистина герои. Защото тръгват да спасяват нечий син, дъщеря, майка или цяло семейство непознати“, отбелязва Темето. И той като всички спасители не е от хората, които имат претенции и изисквания за екипировка, оборудване или заплащане. „Когато нещо не ти харесва в условия или заплащане, вместо да мърмориш и да се скатаваш – премини в друга сфера, където считаш, че ще бъдеш по-доволен. Елементарно е. Най-голямата награда за мен и колегите ми е, когато една акция приключи успешно и всички се приберат живи и здрави. Да, няма да крия, че акциите с фатален край не се възприемат като рутина. Винаги си задаваш въпросите: Защо не минах оттам… Защо не се сетих, че може да е поел в тази посока…Дали ако… нямаше да спечеля време и сега да е жив“. И това са въпроси, с които търсиш вината в себе си, макар да имаш ориентир, че пострадалият е в район от няколко хиляди декари и километри. Осъзнаваме, че вина нямаме, но дълбоко в себе си – всеки един от нас обвинява себе си. И ние сме хора, които преживяваме всичко. Риск на професията“, допълва планинският спасител.
2 години след неосъществената си мечта, Темето е на път да я сбъдне.

С част от спасителите от дупнишкия отряд.

„Да, факт е, че бях разочарован за себе си, но пък и доволен до известна степен. Бях събирал парите 3 години, за осъществяване на тази експедиция и покоряване на връх „Ленин“, но… Да, спомням си отлично ситуацията. Бяхме в лагер 3, минаваше полунощ и точно тръгвах за атака на върха. За съжаление, друг алпинист бе в критично състояние и вариантите бяха два – покорявам върха или прекратявам изкачването. Повярвайте, но на няколкостотин метра от мечтата, след месеци на подготовка за това, и при тези условия на над 6000 метра – решението не само, че не е лесно, но и трябва да го вземеш за секунди. В планината минутите са важни, а на такава надморска височина и секундите. С още двама руснаци, с които тръгвахме към върха, само се спогледахме дори и не коментирахме и започнахме да се готвим за сваляне на пострадалия в лагер 1. В крайна сметка спасихме един човек. Това беше“, спомня си Темето.
„Ето, че сега мечтата съм на път да я сбъдна отново. В края на месец юни имаме дата за изкачване на върха. От понеделник започвам подготовка и се надявам да стъпя на „Ленин“. Пълня раницата с килограми и тръгвам да тренирам. Този път няма да бъда само аз, а ще бъдат и двама колеги от Троян и Благоевград и дано този път нямаме перипетии. На 29 юни кацаме в столицата на Киргизстан и след това поемаме постепенно нагоре, дай боже, планината да ни допусне“, заключи спасителят от дупнишкия отряд.

Print Friendly

Оставете коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




WP-Backgrounds Lite by InoPlugs Web Design and Juwelier Schönmann 1010 Wien