ВОЙНА! Георгиев отвърна на Дангов: По-добре пудел, а не помияр

По всичко личи, че в следващите дни и месеци ще станем свидетели на интересни сблъсъци между двама от най-атрактивните политици в Дупница. Както вече писахме, бившият кмет Първан Дангов нападна от микрофона на сесия на Общински съвет-Дупница заместник кмета Красимир Георгиев, заради напористото му поведение във Фейсбук. Не закъсня и отговорът на Георгиев в личния му профил. С две атрактивни снимки на пудел и освирепял пес, Георгиев вкарва хумор определяйки себе си и Дангов.

Все пак, Георгиев, който отсъстваше от сесията не остана длъжен на Дангов и посредством профила си в социалната мрежа. Публикуваме отговорът му без никаква редакторска намеса.

"Разбрах, че на последната сесия на общинския съвет на Дупница Първан Дангов ме критикувал остро. Г-н Дангов изказал възмущение, че публично съм призовал да се бойкотира бизнеса на Делян Пеевски и Цветан Василев и че този ми призив можел да създаде проблеми на общината, на която съм един от зам.-кметовете.

Принципно Дангов е прав. Той е бил кмет и много добре знае, че общините от край време са поставени в унизително подчинено положение спрямо централната власт. Ние сме натоварени с безброй отговорности, но можем да си свършим работата, само ако онези от висините проявят благосклонност. И тъй като „преклонена глава сабя не я сече”, за един кмет или негов заместник винаги е най-добре да благоговее пред министрите и депутатите, та дано го съжалят и му подхвърлят някой лев, за да може да работи. 
Всяко правителство идва с обещания за финансова децентрализация, но никой не изпълнява този ангажимент. Защо да го изпълнят, след като е къде-къде по-удобно местните власти да си останат в тотална зависимост от централните?
След като вече уточних, че критиката на Дангов към мен е основателна,бих искал да му задам и някои въпроси. След като, според него, кметовете и зам.-кметовете трябва да си налягат парцалите и да си зашият устните с канап, защо той не следваше тази линия на поведение докато беше кмет на Дупница? Нали си спомняте, че тогава той реши да тръгне срещу силните на деня – т. нар. братя Галеви. А Галеви не бяха случайни хора. Те имаха железни позиции пред правителството на тройната коалиция. Цял министър на вътрешните работи – Румен Петков, тогава дойде в Дупница, за да обясни колко почтени бизнесмени са Пламен и Ангел и колко много бърка Дангов, като си отваря фронт срещу тях.
Забравил ли е Дангов, че малко преди да тръгне на война срещу „братята” им беше връчил приз за предприемачи номер едно на Дупница? Как стават тези работи? Как един отговорен кмет, мислещ за благото на общината, тръгва да гони най-големите си инвеститори, които, освен това, благодарение на влиянието си в София, са могли да създадат и вероятно са създали невероятни проблеми на общината? Случаен ли е фактът, че тъкмо през периода 2003 – 2007 г., когато Дангов беше кмет, в Дупница не се заби и един пирон? Факт е, че общината тогава беше тотално низвергната от централната власт. 
Дангов провали мандата си, защото реши да воюва с Галеви. Ако им беше целунал ръка, държавните субсидии вероятно щяха да потекат като пълноводна ръка към Дупница. Но той тръгна на битка. И аз мисля, че беше прав. Защото все още вярвам, че принципите и моралът са по-важни от парите. 
Доскоро вярвах, че Дангов, макар и с коренно различни убеждения от моите, специално по този въпрос мисли като мен. Сега се оказва, че съм се лъгал. Трябваше да се сетя, че се е променил или, по-скоро, че винаги е играл театър, когато преди няколко месеца беше устроен като шеф на Агенцията по храните в Кюстендил с благословията на една дама, която доскоро ненавиждаше и наричаше публично „сестра Галева”. Искрено съм разочарован от Дангов. Не съм си правил някакви илюзии относно моралните му устои, но пък и никога не съм предполагал, че ще се продаде толкова евтино.
Разбира се, Дангов може да си измие ръцете, като каже, че Пламен Галев е мафиот, а Делян Пеевски не е. Нека обясни това на стотиците хиляди българи, които излязоха на протести и със справедливия си гняв изритаха Пеевски от ДАНС.
Ще завърша с това, че Дангов изобщо не може да ме обиди като ме нарича пудела на Чимев. Като ветеринар той трябва да знае, че пуделът е сред най-интелигентните породи кучета. При всички положения, мисля аз, е по-добре да си пудел, отколкото помияр, който по някое време полза услугите на мафията, за да се добере до кметския пост, после става поборник срещу същата тази мафия, а най-накрая – типично по помиярски, се прегръща с ятаците на тези, срещу които уж се е борил, за да получи дребен държавен пост.