СТИГА САМО COVID-19! Да помним именитите ДУПНИЧАНИ-Христо Тодоров (Даскал Ристо)

От един месец, където и да се завъртиш – всичко е коронавирус. Телевизионните канали бълват всякакви нужни и ненужни информации за COVID-19. Отваряш и малкото останали вестници – коронавирус, четеш сайтовете – коронавирус, пускаш радиото – коронавирус, влизаш в социалните мрежи – коронавирус. Всичко е коронавирус, смъртност, болни, мерки… знайни и незнайни специалисти и икономисти се изказват, политици се пъчат. Всички черни краски по света се събират и обобщават, за да изглеждат още по-черни в името на рейтинга. Всичко е COVID-19.
Затова, ние от zadupnitsa.com решихме, че ще ограничим максимално информациите за вируса и облъчването покрай него. Апелът ни е само един: „Бъдете отговорни“.
В тези напрегнати дни, надяваме се, че скоро ще приключат – предприехме две инициативи. Всеки ден от понеделник до петък ще публикуваме по един бележит дупничанин, с надеждата, че покрай короната и черните краски, ще се върнем и обогатим знанията за някои наши предшественици.
Успоредно с това, всеки ден публикуваме на страницата ни Фейсбук и красива снимка от някое кътче от региона. А снимката – ще бъде челна за тази поредица. Защото вярваме, че красивото и положителното – ще надделеят.

ХРИСТО ДИМИТРОВ ТОДОРОВ (1812 – 1888)
Даскал Ристо е най-възрастният, първият и заслужил за Дупница възрожденски учител, ученик на Неофит Рилски, с когото поддържа кореспонденция и тесни

връзки. Той пръв въвежда взаимоучителния метод в училищата в града през 1842г., а неговата сестра – баба Ната Тодорова, е първата учителка в девическото училище. Учителства в Дупница, Самоков и Горна Джумая. Осъзнавайки ролята на периодичния печат, учителят е кореспондент на “Цариградски вестник” и “България”. Подпомага книгоиздаването и спомоществователството.
Още от 40-те години той оглавява църковно-националното движение в града и района и до края на живота си отстоява националните идеи. Като морално признание за неговите заслуги през 1871 г. е избран за делегат от Самоковска епархия в Първия църковно-народен събор в Цариград. Поддържа постоянна връзка с Дупнишката община, която има мнения и изисквания за устройството на Екзархията. Основната и обединяваща идея на общината е свързана с ролята, която Екзархията е трябвало да играе като организатор и ръководител на българското просветно и културно развитие. По време на руско–турската война от 1877–1878 г. Христо Димитров е член на Гражданския комитет в града, който след напускането на турците организира защитата на града от погроми.