СТИГА САМО COVID-19! Да помним именитите ДУПНИЧАНИ-Стефан Чапрашиков

От един месец, където и да се завъртиш – всичко е коронавирус. Телевизионните канали бълват всякакви нужни и ненужни информации за COVID-19. Отваряш и малкото останали вестници – коронавирус, четеш сайтовете – коронавирус, пускаш радиото – коронавирус, влизаш в социалните мрежи – коронавирус. Всичко е коронавирус, смъртност, болни, мерки… знайни и незнайни специалисти и икономисти се изказват, политици се пъчат. Всички черни краски по света се събират и обобщават, за да изглеждат още по-черни в името на рейтинга. Всичко е COVID-19.
Затова, ние от zadupnitsa.com решихме, че ще ограничим максимално информациите за вируса и облъчването покрай него. Апелът ни е само един: „Бъдете отговорни“.
В тези напрегнати дни, надяваме се, че скоро ще приключат – предприехме две инициативи. Всеки ден от понеделник до петък ще публикуваме по един бележит дупничанин, с надеждата, че покрай короната и черните краски, ще се върнем и обогатим знанията за някои наши предшественици.
Успоредно с това, всеки ден публикуваме на страницата ни Фейсбук и красива снимка от някое кътче от региона. А снимката – ще бъде челна за тази поредица. Защото вярваме, че красивото и положителното – ще надделеят.

Стефан Чапрашиков
Роден е точно на днешната дата 7 април през 1876 година. Син е на търговеца Георги Чапрашиков и брат на Крум Чапрашиков, една от най-известните дупнишки фамилии, която финансира националноосвободителното движение в Македония и едни от най-големите дарители в България през миналия век. Завършил е правни науки в Парижкий университет. Крупен български индустриалец, износител на тютюн за Германия, Чапрашиков е доверено лице на царския двор-секретар на цар Фердинанд I и дипломат от кариерата. Пълномощен министър във Виена и Москва. При избухването на Балканската война е офицер в Българската армия. Носител е на орден „За храброст“. Участва в преговорите с Турция и в делегацията, подписала Лондонския мир през 1913 г., според който България е победителка в Балканската война. През септември 1929-а по време на 28-ата сесия в Лозана е избран за член на МОК. В края на същата година става почетен председател и на БОК. Той е сред основните организатори по участието на българската делегация в зимните игри през 1936 г. в Гармиш Партенкирхен (Германия). Тогава урежда от Германия дарение за 20 000 марки. Така повече наши спортисти отиват на олимпиадата. Той е човекът, създал хиподрума в София. Завещава целия си архив на БАН и оставя на БОК къщата си на ул. “Шипка” № 20, за да бъде построен Дом на българския спорт. Всички сгради и имоти, които е имал дарява на държавата през 1944 година, сред които са и такива в Пловдив, благодарение на които градът под тепетата без избран за столица на културата през миналата година. За съжаление до днес нищо от това дарение не е запазено.
Един от едва 5-мата българи, които в историята на МОК са били нейни членове. Самоубива се на 68-годишна възраст, след като разбира, че ще бъде изправен пред Народния съд след 9 септември.