СТИГА САМО COVID-19! Да помним именитите ДУПНИЧАНИ-Аверкий Попстоянов

От един месец, където и да се завъртиш – всичко е коронавирус. Телевизионните канали бълват всякакви нужни и ненужни информации за COVID-19. Отваряш и малкото останали вестници – коронавирус, четеш сайтовете – коронавирус, пускаш радиото – коронавирус, влизаш в социалните мрежи – коронавирус. Всичко е коронавирус, смъртност, болни, мерки… знайни и незнайни специалисти и икономисти се изказват, политици се пъчат. Всички черни краски по света се събират и обобщават, за да изглеждат още по-черни в името на рейтинга. Всичко е COVID-19.
Затова, ние от zadupnitsa.com решихме, че ще ограничим максимално информациите за вируса и облъчването покрай него. Апелът ни е само един: „Бъдете отговорни“.
В тези напрегнати дни, надяваме се, че скоро ще приключат – предприехме две инициативи. Всеки ден от понеделник до петък ще публикуваме по един бележит дупничанин, с надеждата, че покрай короната и черните краски, ще се върнем и обогатим знанията за някои наши предшественици.
Успоредно с това, всеки ден публикуваме на страницата ни Фейсбук и красива снимка от някое кътче от региона. А снимката – ще бъде челна за тази поредица. Защото вярваме, че красивото и положителното – ще надделеят.

АВЕРКИЙ ПОПСТОЯНОВ (1802 – 1881)

“Тая песенъ сочинявам, изговарям отъ души:
Ти народе, милъ народе, не запушай си уши!”
Роден 1802 г. в Дупница, в семейство на свещеник, отрано става монах в Рилския манастир, където учи. По-късно продължава образованието си в Сяр и Мелник. Завършва гимназия в Карловац (Хърватия). Той е сред първите българи запознати с взаимоучителния метод на преподаване, който въвежда в различни училища Учителства във Видин, Казанлък, Самоков и Кюстендил. Води обширна преписка с всички видни родолюбци и дейци. Занимава се с преводи на нравоучителни и полезни книжки. Автор е на няколко отпечатани слова и книги, между които: „За сопружеския живот и за възпитанието на децата”. „Восточен въпрос и болгарски народ”, „Оглашение кратко за българските деца”. Остават неиздадени ръкописите на Езопови басни, преводи на Плутарх и др. Поддържа връзки с Васил Левски, Тодор Пеев, Димитър Македонски и материално подкрепя национално – революционното движение. От 1858 до 1878 г. е игумен на Осоговския манастир. От 1872 г. поема ръководството на революционния комитет, основан от Тодор Пеев в Крива паланка. Включва се в национално-освободителната борба. Умира през 1881 г. като игумен на Жаблянския манастир.