Шефът на дупнишкия театър за гей връзката Парцалев – Радичев

Славчо Пеев е един от любимите театрални и киноактьори у нас. Роден е на 4 април 1939 г. в София. Завършил е ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” през 1964 г. В кариерата си има изиграни над 70 театрални и 100 телевизионни роли, както и участия в 23 филма. Режисьорският му път започва през 2006 г. Тогава Пеев поставя „Римска баня“ от Станислав Стратиев в Сатиричния театър. Други негови постановки са „Две сватби и едно прелюбодеяние“ и „Таблата“. В момента Славчо Пеев е директор на Дупнишкия общински театър “Невена Коканова”. Той коментира “сексскандала в Сатирата” от миналата седмица пред Шоу и изповяда в най-искреното си интервю за жените в живота си и разказва за събитието, което обръща съдбата му наопаки!

– Миналата седмица гръмна грандиозен скандал, свързан с актьори- легенди на Сатиричния театър. Стоянка Мутафова каза в ефир, че като млад Антон Радичев е бил любовник на Георги Парцалев! Имате ли коментар?
– Това си е лична работа между Стояна и Антон Радичев! Някой казал нещо. Другият като мисли, че това е клевета, да се съдят там, да се бият ли, какво да се правят, те си знаят! Нека си се оправят между тях. Но да взимат други хора отношение по тези въпроси, не смятам за необходимо. Има много клевети по адрес на артистите! Ако дойде някой през деня на репетиция или вечер на представление, ще види каква е истината… Азис направи преди дни такова изказване –

артистите били алкохолици, певиците – проститутки… Не може да се обобщава! Ако от адвокатите пет души пият или пет души са обратни, това значи ли, че адвокатското съсловие са пияници и гейове?! Познавам много певици, даже и от попфолка, които са невероятно морални жени! Да не говорим за т. нар. естрадни певици, поппевиците! Между тях има страхотни жени, страхотни хора! Тези дни ходих да пея в “Музикална академия” с Кичка Бодурова една песен на “НЛО”. Искам да й се извиня, защото забравих два реда от текста, бях неритмичен, въобще се обърках… А Стенли така ме нахрани – той готви фантастично!

– Някой обаче казва нещо за свой колега актьор в ефир, както стана със Стоянка Мутафова, изпуска се или не знам… Журналистите ли трябва да бъдат обвинявани непрекъснато?
– Какво значи “изпуска се”? Казва си това, което мисли… Откъде-накъде?! Стоянка е абсолютно с акъла си! Да дойдат да гледат представления, играе ли се така без акъл?!

– Да, но твои колеги казаха, че вече с нея трудно се играе, други пък казаха, че била, цитирам, „изперкала”!
– Хайде, бе – трудно! Винаги е било трудно да се играе с нея, защото тя е най-голямата! Това е цялата работа! И още много й се играе! Решавам аз да правя “Бай Ганьо” в театъра в Дупница. Но Стояна не разбрала, а помислила, че ще правим “Големанов”. А нейната коронна роля там е баба Гицка. И на вратата започва да ми се кара, започва даже да ме бие: “Как може да не ме вземеш?!”. Викам: “Како, какво, бе?!”. А тя: “Ама, как може, аз… баба Гицка да не…!? Ти правиш “Големанов!”. Казвам й: “Няма такова нещо, бе, в грешка си! Някой те е излъгал или те е подвел! “Бай Ганьо” правя!”. А тя: “Ох!” – започна да ми се извинява. Такава е тя! Знаеме си я. Тя си казва това, което мисли! Как така да не може да се играе с нея?! Дай, Боже, всички да сме така на 90 години! Вика: “Аз нищо не виждам!”. Качва се на сцената и вижда два пъти по-добре от всички! “Не мога да ходя!” – тръгва, ходи като кон по сцената и танцува! Стояна си е Стояна!

– Ти малко говориш за личния си живот. Но се знае, че първият ти брак е изкарал… един месец! Защо се случи така?
– Ожених се набързо, някакви младежки отклонения. Казваше се Любов – страхотно момиче, поетеса. Баща й беше руснак, военен. Страшно се зарадва, че има зет, защото живееше сред 5 или 6 жени. Така се зарадва, че в семейството влиза мъж, че ние с него седнахме на маса и не станахме цяла седмица! Не беше запой, защото пиян нямаше! Той беше човек, който не може да се напие. Не може! А аз се пазех. На шестия ден на мен ми стана… много тежко, тайно-тайно се измъкнах и си заминах за Добрич, тогава бях артист там. Така и не се върнах в София изобщо! Тъстът ми накара един мой приятел да ми каже да се върна, защото не можел без мен! /смях/ Със съпругата ми ни разведоха заради неконсумиран брак

– Вторият ти брак вече си е съвсем по правилата?
– Да, ожених се сериозно, за една невероятно красива балерина и от нея имам един страхотен син – Петър. Ние се разделихме и тя замина за чужбина да танцува. И ми остави детето! Аз се ядосах и години наред не си говорехме, защото историята беше много обидна! Сега сме във великолепни отношения – тя е майка на моя син… Често гледа внуците, защото той има четири деца. Тогава обаче синът ми беше на 3 месеца. Майка ми, Бог да я прости, го изгледа. Аз ходех по градинките с него, а малко като порасна, той живееше тук с мен – в театъра, зад кулисите. Но не поиска да стане актьор, много добър икономист е, също така е пастор в протестантска църква. Сега със семейството си заминаха да живеят във Варна. България в ръце трябва да я вземе поколението на 35-40-годишните, което не е увредено от комунизма. През 1988 година синът ми беше в Спортно училище, лекоатлет на “Левски”, дойде си вкъщи и ми каза: “Отказах да вляза в Комсомола!”. Викам: “Бе, ти луд ли си, нормален ли си? Защо, бе?!”. А той: “15 души от 25 отказахме!”. Тогава разбрах, че работата е тръгнала…

– А твоят трети брак?
– Пак любов… С актрисата от театър “Сълза и смях” Светла Дионисиева… От 2 години е директор на Българския културен център в Лондон. Тя го създаде и го управлява страхотно. Много оправна жена. Живяхме заедно в Кипър. Дъщеря ни Йоана завърши в английско училище там. Но животът ни раздели, тъй като дъщеря ни отиде да учи в Лондон. Завърши право. Сега идват много хора тук и казват: „Ти имаш жена и дъщеря – уникални!”.

– Защо се разведохте със Светла Дионисиева?
– Не помня, че съм се развеждал! Някои казват, че сме се разделили, аз не помня такова нещо… Калин Сърменов казва: “Бивша жена и бивше дете няма!”

– В твоя живот има събитие, което го преобръща изцяло…
– На 4 декември 1988 година получих невероятен кръвоизлив в стомаха! После ми казаха, че е от стрес. Три дена преди това ни бяха уволнили със Станислав Стратиев от Сатиричния театър и аз не съм издържал. Аз бях директор, а той – художествен ръководител. Може да е глупаво, може да е всичко, но не съм вярвал, че ще се случи. Добре, случи се! Стратиев го преживя за 11 години! Ставаше все по-мрачен, все по-мрачен… Но накрая, когато си отиде, с усмивка го завари синът му! Той просто беше по-умозрителен, по-разсъдлив човек. Аз съм експанзивен! Два пъти изпадах в кома тогава, видял съм Я! Казах го на лекаря и на жена ми, когато се събудих.

– Как изглежда Смъртта?
– Едно нещо в бяло, което се движи точно пред тунела и мина от дясно на ляво. Едно страшно ефирно създание, с огромна бяла коса, която се ветрееше. Като се обърна – видях невероятен старчески профил, едноизмерен! Обърна се на другата страна и изчезна. Тогава се събудих. След това дълго време си говорехме със Стратиев: те ни направиха насила “врагове”. Защото ние смятахме, че със Сатиричния театър правим добри неща, че сме в полза на тази държава. А те: не бивало да играем това, това, това, особено пиесата на Стратиев “Балкански синдром”… По-късно, след промените, научихме, че в театъра е имало и доносник на ДС! Донасял какво сме мислили, какво сме правили. А властта тогава вече много се страхуваше. Течеше перестройката, всички много се вживявахме, а се оказа, че е трябвало да гледаме по-леко на тези неща…

– Как живееш сега?
– Имам едно студио, с една голяма тераса, която дълго време “Топлофикация” ми я броеше в квадратурата и плащах за отоплението й. Нали трябва да дойдат да видят! Иди им обяснявай, че половината от жилището е тераса!