Родолюбив читател предлага: В Дупница да бъде изграден мемориал на загиналите при бомбардировките преди 70 години

Оз. Полк. Инж. Венцислав Пенев, бивш командир на противотанков полк, председател на Общ. Контролен съвет на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва – гр. Дупница, изпрати писмо до zadupnitsa.com, в което споделя своята позиция относно бомбардировките над България през периода 1941-1944 година. Предлагаме Ви писмото без редакторска намеса:

                                                            До редакцията на zadupnitsa.com

 Уважаема редакция,

 Искам да изкажа собствена позиция относно бомбардировките над България през периода 1941-1944 година.
На 04.01.1944 г. се навършиха 70 години от жестоката бомбардировка на гр. Дупница.
 На 13.12.1944 г. продажни политици и военни – България обявява символична война на Великобритания и САЩ.
 От летища в Северна Африка и Южна Италия 15 въздушна американска армия в състав: 85 бомбардировъчни и 22 изтребителни ексадрили – 931 бойни самолета и попълнени XII 1943 г. с още 739 бомбардировача Б24 и Б17 – общо 1670 самолета. Така Балканският полуостров става лесна мишена. По настояване Уинстън Чърчил започват разрушителни удари по населените места на Царство България, което е немски съюзник. На Чърчил се преписва и фразата: „София трябва да бъде изравнена със земята и в развалините й да се засеят картофи“
 През февруари 1944 г., след тримесечни жестоки бомбардировки Рузвелт телеграфира на Чърчил с предложение бомбардировките да спрат. Отговорът на Чърчил е повече от циничен: „След като лекарството е свършило толкова добра работа, нека да продължат да получават допълнителни дози от него“
 България, защитавайки населението и земите си, губи 27 самолета и 22 пилоти. Под командването на генерал Димитър Айранов и командир 6 изтребителен авиополк Васил Вълков, българските летци храбро се бият срещу седемкратно превъзхождащ противник и в отделни сражения 23:1 в полза на англо-американска авиация, това прави още повече значими победите на българските изтребители. 
 В периода 6 април – 1 септември 1944 г. в България са бомбардирани 168 населени места с 45 268 бомби. Само в София са разрушени 12 657 сгради. Убити са межди 2000-4000 и ранени 2372 души. Забележете, разрушени са сгради с мирно предназначение, убити са мирни граждани, сред които жени, деца, старци.
 На 4 януари, 1944 година 108 американски Б-17 трябва да бомбардират София, но поради гъста мъгла са отклонени. Около 100 бомбардировача хвърлят 150 бомби над Дупница. Градът е варварски обстрелван и с бордовите картечници. Разрушени са 40 сгради, жертвите са 59 убити и 43 ранени, а според някои са стотина, сред които най-много жени, деца, старци. Забележете, сградите са с мирно предназначение, жертвите са мирни граждани. Сред убитите е и чичо ми Теофил Стоилов Чушев (брат на баща ми). На връщане от град Дупница за с. Палатово е прострелят от картечница в местността Бинека 17-годишният младеж, което показва, че са стреляли безразборно по мирни граждани.
 Аз, като бивш военен, заявявам, че никога не са ни учили да стреляме по мирни граждани и да разрушаваме жилищни и административни сгради с мирно предназначение. Искам да задам няколко въпроса:

– Защо? Общинското ръководство на град Дупница не отбеляза тази годишнина!
– Защо? Няма мемориал в Дупница на загиналите!
– Защо? В национален мащаб „политиците“ не сметнат загубите и поискат обяснение (извинение) от САЩ и Великобритания!

 Дори в обединена Европа не ни допускат на собствена територия или си отмъщават за Дойран (1-ата Световна война), трите английски дивизии срещу Плевенската губят от 75% до 90% от състава си и т.н.
 Добре, че има още живи свидетели от последната война, за да не бъде забравена и изопачена историята ни.
 
04.01.2014 г.
гр. Дупница

Оз. Полк. Инж. Венцислав Пенев, бивш командир на противотанков пок, председател на Общ. Контролен съвет на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва – гр. Дупница