Нужни ли са 3 млн евро на Дупница или не?!

Този петък Общинският съвет на Дупница предстои да вземе най-важното решение в своя мандат – дали да одобри предложението на кмета Методи Чимев за емитиране на облигационен заем в размер на 3 млн. евро, или да го отхвърли. Тази тема от няколко дни се коментира сред хората и е една от най-любопитните. Това е причината да се опитам да надникна малко по-подробно в проблема в следващите редове.

Ако до този момент решенията в съвета на общината се приемаха сравнително безпроблемно и, в повечето случаи, с консенсус, този път изглежда, че ще станем свидетели на истинска интрига. С изключение на съветниците от ГЕРБ, които изразиха подкрепата си за решение в полза на заема, представителите на останалите партии явно се колебаят.

Трябва да се признае, че 3-те милиона евро, за които Чимев и екипът му настояват, за мащаба на Дупница изглеждат адски много пари. Ето защо доводите на скептиците, които твърдят, че подобен дълг не бива да се поема, поне на пръв поглед не са лишени от основание.

Всъщност, ако обществените обсъждания, които община Дупница редовно организира по различни поводи, бяха по-добре посетени, много от въпросите и съмненията, свързани с облигационния заем, вероятно щяха да отпаднат. Но на тези обсъждания по традиция никой не ходи. Включително и общинските съветници, някои от които сега се колебаят дали да подкрепят кмета Чимев за облигационния заем.

Липсата на дискусия по същество в конкретния случай доведе до ситуация, при която много повече се коментира размера на заема – 3 млн. евро, отколкото неговото предназначение. Едва ли не се насади някакво впечатление, че Чимев иска пари просто ей така – за да си ги има и за да си ги харчи. И почти никой не задава въпроса какво би се случило ако заемът не бъде одобрен.

Трябва да е напълно ясно, че без облигационния заем пропадат няколко изключително важни проекта за общината. Реконструкцията и модернизацията на пречиствателната станция за отпадни води, както и частичната подмяна на ВиК мрежата си имат своята цена, а за общината тя е ни повече, ни по-малко, а 1 250 000 лева. Толкова е размерът на собственото общинско участие в проекта или малко над 3 процента от цялата му стойност. Останалите над 34 милиона са от европейските фондове. Уви, такива са правилата – Европа дава не малко, но иска и известна част съфинансиране. Нужен ли е този проект? Без съмнение, да, защото от 70-те години на миналия век в пречиствателната станция не е инвестиран нито лев. И когато дойде моментът тя да спре да работи, а ако не се предприемат действия това неминуемо ще се случи скоро, санкциите за общината ще са грандиозни. И е ясно, че глобите ще бъдат покрити от по-високите местни данъци за населението – няма откъде другаде.

Друг важен проект, който увисва без облигационен заем е „Зелена и достъпна градска среда”. По него се предвижда една не малка част от града ни да придобие модерен европейски вид. И това, разбира се, си има цена – 5 на сто от стойността на проекта или 250 000 лева, които общината трябва да извади. Има ли откъде другаде да дойдат тези пари? Очевидно не.

Нека изредим накратко останалите проекти, осъществяването на които зависи от облигационния заем: ремонта на едната сграда на общинската болница (тази на бившата Транспортна болница), цялостната подмяна на ВиК мрежата в двата най-големи дупнишки квартала – ЖК „Бистрица” и ЖК „Дупница”, както и ремонта на последната неотремонтирана детска градина – тази в кв. Таушаница.

Едва ли има дупничанин, който да каже с ръка на сърцето, че осъществяването на изброените проекти не е належащо. Напротив, очевидно е, че това са нещата в инфраструктурен план, които са най-неотложни.

Разбира се, добре би било общината да не тегли заеми, а да финансира описаните дейности със собствени приходи. Но е добре да бъдем и реалисти. Не е тайна, че финансовото състояние на община Дупница не е цветущо. Напротив – независимо от това, че дългът беше намален съществено през последните две години, то продължава да е крайно тревожно. А дори общините, които са в изключително добро финансово положение, като например София, Бургас, Пловдив, Благоевград и т.н. също не тръгват да осъществяват сериозни инфраструктури начинания, без да са се подсигурили със заеми.

Разбира се, има още един същностен момент, който трябва да бъде коментиран, когато обсъждаме темата за облигационния заем. Факт е, че средствата не се искат само за реализиране на проекти, а и за да бъдат изплатени всички съществуващи заеми в размер на около 2,3 млн лева и тези по сегашния облигационен заем. Нормално е да се зададе въпроса: защо теглим нови заеми, за да изчисваме стари? Не е ли по-добре да не вземаме нов облигационен заем, а да си плащаме стария?

За съжаление, тук пак опираме до проблема, че обществените обсъждания в Дупница минават про форма. Ако хората с активна гражданска позиция бяха дошли на дискусията, те щяха да са наясно, че

1. Лихвата по новия облигационен заем е с около 2 пункта по-ниска от тази по сегашния, и
2. Предвижда се новият облигационен заем да бъде изплащан в продължение на 10 години, с което месечните плащания по заема ще намалеят на половина.

Вторият момент е изключително важен! Изключително важно е, че вноските на месечна и годишна база, които общината ще плаща към кредитори в условията на новия заем, ще бъдат именно над два пъти по-ниски от тези, които се плащат сега. Това означава, че най-после общинското ръководство ще може да заработи в що-годе нормални условия. От собствените приходи на общината ще могат да се заделят повече пари за чистота, благоустройство, култура, образование, а не, както е сега основната част от паричните преводи да отиват за покриване на стари задължения. Това, разбира се, ще в интерес на всички жители на общината.

Ако трябва да обобщим казаното дотук, то предлаганият от кмета Чимев облигационен заем е средството, което може да осигури нормализацията на община Дупница. И, може би, тъкмо в това е проблемът. Защото, като познаваме съвременните политически нрави, някои партии и общински съветници в нашата община нямат никакъв интерес кмета да може да работи в нормални условия. Дали е така, ще разберем в петък.

Димитър ИКОНОМОВ