Най-старата църква в Дупница „Св.Никола“ е в руини отвътре. Трагедията е, че на никого не му пука!

В навечерието сме на празника на Дупница 19-ти октомври. Ден, в който има празнични сесии на Общински съвет и концертни програми. Ден, в който би трябвало да се гордеем с историята, настоящето и бъдещето на Дупница. Да се гордеем с хората изградили през годините този град. С тази статия нямаме за цел само да критикуваме отговорни институции/духовни и светски/, които би трябвало да се грижат за църквата „Св.Никола“, която е една важна част от архитектурното и духовно наследство на Дупница и през годините е била истински духовен център за околията, а да подтикнем за размисъл, за това колко е важно да знаем, познаваме и пазим историята си. Един писател бе казал „Да пазим историята си е не само важно, но и умно“. Жалко е за безхаберието, което цари, не само сега, а от години, не само към тази църква, а към още много неща. Нека в навечерието на 19-ти октомври се замислим и за това!

Църквата „Свети Никола“ в Горна махала е най-старата в Дупница. Тя е създадена през 1609 година, като първоначалната и постройка , издигната от Георги Йеромонах е разрушена от турците, след което той наново я възтановява през 1623 година. Първият служител в храма е бил иминно ктиторът йеромонах Георги, който е бил погребан там при северната врата.Смята се,че над вратата на самата църква е имало надпис с датата на нейното издигане , който много по-късно през 1843 година при реконструкция и разширяване е зазидан в стените й. През 1852 година църквата, отново е ограбена и изгорена от турците, като са унищожени и част от книгите, след което не само е възтановена, но е построена и клисарница. През 1929 година е извършено последното преизграждане на храма, когато на западната фасада е издигната камбанарията. Църквата е изградена от речен камък, пясъчник и тухли. Тя представлява четириъгълна сграда, широка 9 метра и дълга 26 метра. Дебелината на стените е около 1 метър. Вратата на централния вход на храма е изработена от дъбови дъски. Иконостасът на църквата е направен от тухли и представлява иззидана стена, в която са поставени отвори за поставяне на три реда икони. В църквата "Свети Николай" са служили и свещеници, които са опявали руските войници, починали в болницата в Дупница. Храмът, който се намира в двора на стария гробищен парк пустее вече повече от 30 години. Той е затворен за миряни в началото на 80-те години, когато гробищата са преместени в квартала при Прогона.

През 2005 година бе извършена реставрация на фасадата, а площите около нея бяха благоустроени по проект „Красива България”. В началото на месец юни 2005 година бе реставрирана иконата на свети Николай Чудотворец, намираща се над входната врата. 7 месеца бяха необходими на иконографите Милена и Деян Костови да възстановят стенописа. Иконата на свети Николай е изработена в цял ръст със специална мозайка – италиански змалт. През юни 2011 година започна реставрирането на църквата и вътре, за да бъде отворена за миряни, но това така и не бе завършено. Стенописите от преди Освобождението не са запазени. По-възрастните дупничани си спомнят, че цялата църква отвътре е била изографисана. Това личи от някои места в олтара и по стените, където се е напукала блажната боя и под нея се подават сухи червени петна от суха мазилка. Заради повредения покрив изографията на църквата е била увредена. За да се запазят, през 1929 година иконописите са били лакирани. От старата изография са запазени образите и сцени.

В купола над олтара е иконата на Божията майка. Тези стенописи, чиято реставрация започна през 2011 година са изографисани от местни зографи след Освобождението и са били покрити с блажна боя и латекс по времето на социализма. В църквата е имало и много ценни икони, които през годините са изчезнали. Сред най-старите икони са тези от 17-и век-гръцката на свети Йоан Рилски и тази на свети Григорий Богослов. Големите икони на иконостаса са дело на Никола Образописец от Самоков през 1860 година. Някои от иконите са били дарявани на църквата от еснафски сдружения, но са били предоставени на други храмове.Преди около 30 години са били откраднати две от най-ценните, едната от които е била подписана от иконописеца Димитър Зограф. В тази църква е гробът на последния български архийерей на Самоковска епархия – Ефрем Митрополит Самоковски, починал около 1756 година.

Има легенда, че в гроба има скрити ценни книги спасени от опожаряването и от турците. Храмът "Свети Никола" е имал богата старинна библиотека, като част от книгите са били занесени на по-сигурно място в новата църква "Света Богородица". За това говори и фактът, че там се пази ферманът за поправката на църквата през 1843 година след един от пожарите.

До църквата се намира и старото гробище на Дупница, което съхранява паметта на видни духовни и обществени личности, допринесли за развитието на Дупнишката околия. Гробището е публична-общинска собственост. Преди две седмици част от него бе почистена от група или по-точно шепа доброволци, като тази инициатива, поне на този етап не бе продължена от други хора или институции./Повече за инициативата ТУК/. Но това е само потвърждение на думите, с които започнахме тази статия. Думи за безхаберие и непочитане на историята. Нека се погледнем и попитаме! Кога за последно Дупница е била обединена? Но не от празник или друго развлекателно мероприятие, то и тогава не е, а от човешка гледна точка от някаква кауза. Кога за последно сме били единни и работещи за този град? И отново да си припомним думите на Стив Бери„Да пазим историята си е не само важно, но и умно“.