Коя е истината за 11 септември 2001? 13 години по-късно въпросите са много

 

Днес се навършват  13 години от терористичния акт в Съединените американски щати, при който загинаха 2977 души. Възпоменателните събития с участието на семействата на жертвите, спасителите и героите от тези трагични събития ще се проведат в националния мемориал, който бе открит за 10-ата годишнина от най-голямата терористична атака в историята на света.

 КАКВО ВИДЯ И НАУЧИ СВЕТА ОФИЦИАЛНО :

В 9 ч. сутринта на 11 септември 2001 г. самолет се врязва в една от кулите близнаци на Световния търговски център в Манхатън, Ню Йорк. 15 минути по-късно следва втора атака срещу южната кула. Събитията се развиват на живо по телевизионните канали. Отчаяни хора скачат от небостъргачите. Трети самолет се вряза в сградата на Пентагона във Вашингтон. Четвърта машина не успя да достигне целта си благодарение на намесата на пътниците, влезли в схватка с похитителите и се разби в щата Пенсилвания. Светът е в шок.

Атентатите от 11 септември 2001 г. белязаха повратен момент в историята не само на Съединените щати, но и на целия свят. Поведената борба срещу тероризма се превърна в основна тема на политическата сцена. Ликвидирането на Осама бин Ладен през май 2011 г. със сигурност беляза повратна точка в борбата с бича на новото време. Покушението обаче в никакъв случай не означава победа и терористичната мрежа продължава да е активна и да всява страх от атаки.

КАКВИ ВЪПРОСИ СЕ ЗАДАВАТ  И ДНЕС ?

Какво в действителност се случва в този ден остава загадка и до сега. Освен представената от властите версия, се появяват и редица теории. Причината за тези „конспиративни“ теории е, че много хора не намират официалната история за достоверна.  Според проучвания на CNN и New York Times от 2006 г. над половината американци смятат, че правителството крие истината от обществеността. Независимо от съмненията, 11 септември 2001 г. е вероятно „най-болезнената рана в американската история“.

През ноември 2002 г. е създадена специална комисия, която да разследва атентатите. Официалният доклад излиза през 2004 г. и е близо 600 страници. За написването му са интервюирани над 1200 човека в 10 страни и са прочетени над 2,5 милиона документа. Безпристрастната комисия се състои от над 90 члена и има за цел да даде отговор какво точно се е случило на 11 септември. Описаното в доклада до голяма степен се припокрива с първоначалната информация, дадена от правителството и широко отразена от всички медии в световен мащаб. Въпреки подробния доклад, близките на жертвите и обществеността намират множество пробойни в официалната информация. До ноември 2008 г. са създадени над 150 000 000 интернет страници, посветени на алтернативни теории за 11 септември. Различни доказателства, събрани от професионалисти и непрофесионалисти, се появяват, свидетели разказват факти, различни от официално оповестените. Основното твърдение, лансирано от повечето конспиративни теории, е, че събитията от този ден са „вътрешна работа“ и/или са подпомогнати от правителството на Джордж Буш.

Официалната версия :

Официалната информация от доклада обяснява, че сутринта на 11 септември 19 похитители отвличат 4 пътнически самолета.

 Първият похитен самолет е полет 11 на „Американ Еърлайнз“. Самолетът излита в 07.59 ч. от Международно летище Логан в Бостън, Масачузетс, в посока към Лос Анджелис, Калифорния. Петима терористи от ал-Кайда превземат Боинг-а около 15 минути след излитането му – около 08.15 ч. Двама от терористите, които седят на втори ред в първа класа, намушкват две стюардеси, които се подготвят да раздават закуски и напитки. Междувременно Мухаммад Атта, член на ал-Кайда и обучен пилот, започва да се придвижва към предната част на самолета, вероятно придружаван от  Абдулазиз ал-Омари, друг член на терористичната организация. Не е ясно как точно похитителите са успели да влязат в пилотската кабина, тъй като по правилата на Федералната авиационна администация (FAA – Federal Aviation Admnistration), кабината трябва да е заключена през цялото време. Възможно е да са наръгали стюардесите, за да вземат ключовете. Терористите бързо завземат машината и започват да пръскат лютив спрей в първа класа, за да принудят пасажерите и стюардесите да минат в задната част на самолета. Казват, че на борда има бомба. По официални данни на борда му има общо 92 човека, включително екипажа. От 08.20 ч., машината не изпраща никакъв сигнал към диспечерската служба. По същото време самолетът се отклонява от курса си с около 40 градуса. В 08.46 ч. Мухаммад Атта забива отвлечената машина в Кула 1 на Световния търговски център. Самолетът лети с около 750 км/ч, зареден е с около 38 000 литра самолетно гориво и се забива между 93-ия и 99-ия етаж на Северната кула. Човекът, за когото се твърди, че е забил 140-тонния Боинг в първия „близнак“, е Мухаммад ал-Амир Ауад ал-Сайед Атта. Според официалните данни, той е опитен пилот, започнал обучението си през юли 2000 г. и е сочен за водач на атаките.

Вторият отвлечен самолет е полет 175 на „Юнайтед еърлайнз“, летящ по същата линия, като полет 11. Той излита в 08.14 ч. от Международно летище Логан в Бостън, Масачузетс. Около 30 минути след излитането си (между 08.42 ч. и 08.46 ч.) е превзет по същия начин, както и полет 11. Файaз Банихаммад и Муханд ал-Шaхри убиват пилотите, докато Хамза ал-Гамди и Ахмaд ал-Гамди местят пътниците в задната част на машината, заплашвайки ги с бомба и пръскайки с лютив спрей. В 09.03 ч. самолетът се забива между 77-ия и 85-ия етаж на южната кула на Световния търговски център. На борда на Боинг-а има 65 човека, заедно с екипажа. Сблъсъкът е заснет от около 100 различни камери, включително от няколко предвания на живо. В рамките на 2 часа и двете кули се срутват, взимайки 2606 жертви. Според официалната версия пилотите на отвлечените самолети са професионални или поне много опитни летци.

Съмнения : След атентатите много експерти заявяват, че такива маневри, каквито се наблюдават при атаките срещу Световния търговски център, са почти невъзможни. Самолетите, използвани за целта са Боинг 767 – големи и тромави машини, с които е изключително трудно да се маневрира. Вторият самолет, който удря южната кула в 09.03 ч., излиза от остър завой. За да може пилотът да влети в сградата от такова косо положение, трябва много точно да знае къде ще се окаже неколкостотин метра по-нататък, за да може от завоя да улучи директно Световния търговски център. И чак в края на завоя ще знае дали изчисленията му са правилни. Следователно летците трябва да са абсолютни професионалисти, с голям стаж на точно такива машини, за да могат да изпълнят маневри от този клас. Публичната и конспиративната версия са на едно мнение тук. Разминаването идва от факта, че според инструкторите от авиационните школи, в които са се обучавали предполагаемите терористи, арабите са били напълно неспособни да управляват дори обикновен реактивен самолет. 

Междувременно са отвлечени още 2 самолета. Полет 77 на „Американ Еърлайнз“ и полет 93 на „Юнайтед Еърлайнз“.

 Полет 77 излита в 08.20 ч. от Международно летище Дулс Вашингтон, Вирджиния, в посока към Международното летище в Лос Анджелис. Около 35 минути след началото на полета, похитителите атакуват пилотската кабина и поемат контрол над самолета. Както и при полет 11 на „Американ Еърлайнз“ и полет 175 на „Юнайтед Еърлайнз“, терористите използват ножове и преместват всички пътници и вероятно екипажа в задната част на самолета. Единствената разлика при полет 77 и предишните два отвлечени самолета е, че този път похитителите разполагат и с макетни ножчета.

Друга съществена разлика е направеното обръщение от „пилота“, в което съобщава на пътниците, че самолетът е отвлечен. В 08.54 ч. самолетът се отклонява от първоначалния си курс и завива на юг. Терористът, който управлява този самолет, е Хани Ханжур. Още един опитен летец, който дори има разрешително за пилот. На борда на този полет няма наръгани пътници, а терористите не са пръскали лютив спрей, нито са заплашвали с бомба. В 09.37 ч. той забива Боинг-а в южното крило на Пентагона (Министерството на отбраната на САЩ). Самолетът се движи с около 850 км/ч, а на борда му има 64 човека, заедно с екипажа. В този момент на работа в Пентагона са близо 18 000 човека. За щастие, крилото, в което Ханжур приземява полет 77 на „Юнайтед Еърлайнз“, е празно от 90-те години на миналия век, тъй като се преустройва. Загиват общо 189 човека, а още 106 са ранени.

 Отново съмнения : Според доклада на комисията, разследваща атентатите, Хани Ханжур е лицензиран пилот на пътнически самолети. Конспиративните теории го описват като ужасен пилот. Служител на училище за пилоти (AZ Flight School) казва пред вестник New York Times: „До ден днешен съм изумен как изобщо е долетял до Пентагона… Той изобщо не можеше да пилотира“. Подобни са сведенията и за пилотите на другите два отвлечени самолета. Няколко от възможните участници се отказват или са отстранени от мисията, а други не получават визи за САЩ. Сред тях е Закариас Моусауи – възможен заместител на един от пилотите. Моусауи буди подозрения, тъй като търси ускорени курсове за пилотиране на големи самолети. Две седмици преди атентатите той е аресутван заради нарушаване на имиграционните регулации. Никой от участниците в атентата не е бил добър и/или опитен пилот, според събраните твърдения.  Никой от похитителите не е имал нито нужния стаж, нито професионални умения или квалификация, за да управляват такива тежки и сложни машини като отвлечените два Боинг 767 (Световния търговски център) и Боинг 757 (Пентагона). От това става ясно, че на борда на отвлечените машини не е имало дори един професионален пилот, който да е в състояние да извърши маневри като извършените на 11 септември. Последният отвлечен самолет изпълнява полет 93 на „Американ Еърлайнз“. Редовният му маршрут предвижда излитане от Международното летище Нюарк, Ню Джърси, и кацане на Международното летище Сан Франциско, Калифорния. Боинг-ът напуска летището в Нюарк в 08.42 ч. с 37 пътника (включително терористите), което е под нормата за този период от годината. Не е ясно защо терористите са изчакали близо 50 минути, преди да похитят самолета и предприемат действия чак в 09.28 ч. Ръководител на този екип се предполага, че е ливанецът Зиад Джарах. Превземането на самолета става в 09.28 ч., докато летят на над 10 000 метра височина над източно Охайо. Внезапно самолетът пада на 213 метра. FAA получава два сигнала за помощ 11 секунди, след като това се случва. При всички други отвличания през този ден, терористите действат на групи от по 5 човека и завземат пилотската кабина около 30 мин след излитането. На борда на полет 93 превземането става чак на 46-ата минута след излитането. Похитителите са само четирима, тъй като Абу Бара ал-Йемени, който е трябвало да бъде петият терорист на борда, не е допуснат в страната от подозрителен имиграционен инспектор на летище във Флорида. В 09.32 ч. един от похитителите отправя съобщение към пътниците да останат по местата си, защото има бомба на борда. Записи от пилотската кабина показват, че една жена, най-вероятно стюардеса, е държана в плен и убита или усмирена по друг начин. Веднага след това пасажерите започват да звънят по телефоните на семейства, приятели и колеги. Това дава информация на пътниците за двата самолета, разбили се в Световния търговски център. Властите получават информация, че един пасажер е наръган, една стюардеса е убита, а двама души лежат на пода в пилотската кабина ранени или мъртви – най-вероятно капитанът и първият офицер. Пътниците не вярват, че заплахата за бомба е истинска и, вече научили за другите атентати, в 09.57 ч. започват да се съпротивляват. На запис от пилотската кабина се чува как похитителите започват да изпадат в паника, защото решават, че им остават секунди, докато пасажерите ги надвият. Тогава терористите решават да забият самолета в полето, тъй като виждат, че няма да успеят да достигнат първоначалната си цел – Белият дом. Всички 45 човека на борда, заедно с екипажа, загиват. Пътниците на полет 93 на „Американ Еърлайнз“ се смятат за герои, а на мястото на катастрофата се издига мемориал. Официалният общ брой на жертвите на терористичните атаки от 11 септември 2001 г. е 2977 (без да се смятат 19-те терористи) – 246 – на четирите самолета (от които няма оцелели), 2 606 – в кулите в Ню Йорк и на земята, и 125 – в Пентагона. Други 24 души са обявени за липсващи. Всички жертви са цивилни лица, освен 55-те военни, убити в Пентагона. Сред загиналите има представители на повече от 90 държави. 

Предполагаемите похитители :Осама бин Ладен

Часове след атаките ФБР оповестява на медиите имената на предполагаемите похитители. До обяд на 11 септември Националната агенция по сигурността обявява, че Осама бин Ладен е човекът, стоящ зад терористичните атаки. Осама ибн Мухаммад ибн Ауад ибн Ладин е лидер на терористичната организация ал-Кайда, едно от най-издирваните лица в света, оглавява списъка на ФБР на десетте най-търсени терористи и е на второ място в листа на Бюрото за най-търсени бегълци. За неговото залавяне или за информация, която би довела до това, Държаният департамент на Щатите обяви награда от 25 млн. долара. Освен нея, има предложено възнаграждение от 2 млн. долара от Асоциацията на пилотите на авиокомпаниите и от Асоциацията за въздушен транспорт. Първоначално бин Ладен отрича да е замесен в атаките от 11 септември и ги нарича „наказание от Аллах“. По-късно обаче се появяват записи, на които той поема отговорността за терористичните атаки. От доклада на комисията става ясно, че Осама бин Ладен е финансирал операцията и е участвал в избирането на участниците.  През ноември 2002 г. британския вестник Гардиан (Guardian) публикува писмо от Осама бин Ладен до американския народ. В писмото лидерът на ал-Кайда обяснява мотивите си за атаките, като посочва за основна причина продължаващите атаки от страна на САЩ към мюсюлманите. Той пояснява, че сътрудничеството между американското правителство и Израел дава невинни жертви в Палестина и кръвта на тези жертви трябва да бъде отмъстена.

Спекулации на борсата

Привържениците на конспиративните теории намират доказателства в подкрепа на твърденията си още в дните преди атентатите. На 5 или 6 септември 2001 г. на Американската фондова борса са изкупени множество акции с т. нар. put-опция. С помощта на тази опция вложителят може да спекулира с падащия курс на една акция или казано иначе – колкото по-ниско пада курсът, толкова по-висока е печалбата. Изкупените акции са на двете авиокомпании, чиито самолети ще бъдат отвлечени след 5 или 6 дни – „Американ Еърлайнз“ и „Юнайтед Еърлайнз“, както и на компаниите „Морган Стенли“ и „Мерил Линч““, заемащи всяка (преди атентатите) по 22 етажа от Световния търговски център. Между 6 и 7 септември са продадени 4 516 акции на „Американ Еърлайнз“ и 4 744 на „Юнайтед Еърлайнз“. Цената на акциите на авиокомпаниите пада средно с 40% след 11 септември, което донася печалба от общо 9 милиона долара. Спадът при другите 2 компании е средно 10%, а печалбата за спекулантите възлиза на 6.7 милиона долара общо. Предвид обемът на закупените опции се налага впечатлението, че някой е знаел предварително кой ще е обектът на атентатите и кои и какви ще са използваните оръжия. Твърди се, че транзакции от този порядък надвишават финансовата мощ на един Осама бин Ладен. В Доклада на комисията за 11 септември се казва, че лицата, извършили тази търговия, не са свързани с ал-Кайда и следователно това не е счетено за подозрително от членовете на комисията. На 6 август на президента Буш e предоставена нота, озаглавена „Бен Ладен решен да удари в САЩ“. По-късно в показанията си пред Комисията за 11 септември тогавашният съветник по националната сигурност на президента Кондолиза Райс определя това предупреждение като „информация от исторически интерес“. Интерсен е и фактът, че на 10 септември 2001 г. министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд казва на специална пресконференция, че от сметките на Пентагона липсват 2.3 трилиона долара. Поради атентатите на следващия ден на тази информация не е обърнато особено внимение. Според официалния доклад на комисията, разследваща атентатите, тези събития нямат връзка с терористичните атаки.

Въздушен контрол

Друг въпрос, възникнал след атаките от 11 септември, е защо отвлечените самолети не са прихванати от изтребители на въздушната отбранителна система NORAD (North American Aerospace Defense Command). Защитата на американското въздушно пространство се поема от две федерални агенции – NORAD и Федерална Авиационна Администрация (Federal Aviation Administration – FAA). Стандартната оперативна процедура предвижда натискане на паник-бутон от контролния диспечър, ако самолетът се отклони с 15 градуса от курса си без указания от страна на диспечърската служба. Причината за това е, че от този момент нататък, машината пречи на останалите самолети и представлява опасност за себе си и за тях. В такива случаи, ако FAA Контрол на полетите не е забелязала нищо, което да показва възможно отвличане на самолет, пилотите на самолета трябва да се свържат с началника си. Ако проблемът не бъде оправен в рамките на една минута, началникът се свързва с NORAD, за да изпрати бойни самолети да разберат какво се случва. NORAD изпраща предупреждение за тревога до най-близо намиращата се военна база. По този начин на прихващачите са необходими около 10 минути, за да излетят. Според доклада на комисията, съществуващите протоколи и планове за действие на NORAD не включат възможност за отвлечени самолети, които да бъдат ползвани като оръжия. Изпратени са изтребители, но без никакъв резултат, защото не са знаели къде да търсят и кои са целите им. Заповед за сваляне на самолетите е получена в NORAD чак 28 минути, след като и последният самолет се е разбил в Пенсилвания (полет 93). Тази заповед не е предадена на пилотите на изтребителите. Лидерите във Вашингтон смятат, че отвлечените самолет ще бъдат свалени, но изтребителите изпълняват заповедите, които са получили, а именно – да идентифицират типа на самолетите и да разберат идентификационния номер, написан на опашката. В конспиративните теории се споменават няколко причини за липсата на действие в този ден. Причината за това е объркване, породено от провеждащите се в момента военни учения, които водят до лъжливи сигнали на радара в северо-източния сектор на военно-въздушната отбрана.

По същото време се води и друго учение „Vigilant Warrior“ (буквално „бдителен войн“), което се провежда от NORAD. Учението представлява симулация на отвличане на самолет, паралелно с други самолети, по едно и също време. Пикиране на отвлечен самолет в сграда е една от многобройните военни учебни задачи този ден. Една от целите е била Световния търговски център, а друга – Пентагона. Заради тренировките има само 8 свободни изтребителя, които винаги се изпращат по двойки, за да реагират на 22 евентуални отвличания. На 11 септември не са могли да различат дали е военно учение или реално отвличане. За сравнение, през 2000 г. NORAD провежда 67 мисии на прихващания при 100% успеваемост, но в деня на атаките те правят 4 грешки. В официалния доклад не фигурира никаква информация за учението, причините за объркване и липсата на действие. Липсва информация и за странния маршрут на машините. При нормални обстоятелства, похитителите не са можели да разчитат, че обичайната процедура по сигурността няма да сработи. Поради тази причина е трябвало да действат максимално бързо. Бързото действие предполага светкавично поемане на контрол върху машините и незабавно насочване към целите на атаките. Ако приемем, че първите аномалии (като например внезапно отклоняване от курса) се явяват в момента на отвличането, то за полет 11 (северната кула) то е започнало 14 минути след старта, за полет 175 (южната кула) – 28 минути след старта, за полет 77 (Пентагона) – 26 минути след старта, а за полет 93 (Шанксвил) – 34 минути. С изключение на полет 11, другите похитители изглежда не са бързали да превземат самолетите. Отделно от това, когато все пак поемат контрола, те не поемат директно към целите си, а заобикалят. Първоначално самолетът, забил се в северната кула на Световния търговски център, се отдалечава от Ню Йорк и поема на северозапад, вместо на юг или югозапад. Машината, ударила южната кула, също не се отправя на изток, а лети далеч на юг, преди да направи остър завой и да се насочи в правилната посока. Още по-странен е маршрутът на самолета, забил се в Пентагона. Той поема на север, вместо на изток в посока към Вашингтон. После прави завой и полита на юг по първоначалния си маршрут. После завива отново и чак след това се връща към Пентагона. Интересен е и фактът как похитителите са успели да превземат самолетите. Информацията за това е получена на 12 септември от CNN. Каналът излъчва репортаж, в който става ясно, че Барбара Олсън, адвокат, се обажда на своя съпруг, Генерален държавен адвокат Тед Олсън и му съобщава, че самолетът, в който се намира, е отвлечен. Малко след обаждането й  машината се разбива в Пентагона. Госпожа Олсън споменава, че единствените оръжия на похитителите са обикновен и килимарски нож (нож за килими). Други пътници също съобщават за килимарски и макетни ножчета, както и лютив спрей. Това е потвърдено от официалния доклад. Ако похитителите наистина са разполагали само с ножове, то това би обяснило защо оръжията не са били открити при проверките на летището. Твърди се, че терористите са били особено хитри, тъй като са се отказали от лесно откриваемите огнестрелни оръжия и са провели цялата операция само с ножове. Важно е да се отбележи, че доста преди 11 септември репортери многократно са демонстрирали колко е лесно да се вкарат оръжия на борда на самолет. Репортер от Щерн ТВ провежда тест на общо 20 летища по света, скривайки пистолет в обувката си и преминавайки безпроблемно през проверката. Никой не открива оръжието. Следователно похитителите са можели да разполагат с пистолети и да си гарантират по-голям успех, но вместо това, според официалната версия, са се задоволили с ножове. До днес няма отговор и на въпроса кой в действителност се е намирал на борда на самолетите. Нито властите, нито авиокоманиите са публикували достоверни списъци на пътниците. Според официалния доклад на комисията, разследваща атентатите, на борда на самолетите е имало общо 232 човека, заедно с екипажа (16 човека) и похитителите (19 човека): на борда на полет 11 (северна кула) е имало 81 човека, на борда на полет 175 (южна кула) – 56 човека, на борда на полет 77 (Пентагона) – 58 човека и на полет 93 (Шанксвил) – 37 човека. Прави впечатление изключително малката бройка пътници – 216 общо, според което изглежда, че самолетите са били почти празни. В публичната версия на доклада никъде не фигурират имената на пътниците, с изключение на тези, телефонирали от отвлечените самолети. Има представен пълен и подробен списък на всички, свързани по някакъв начин с когото и да е от терористите, без значение от националността му. Но от всички пътнически списъци на отвлечените самолет липсват изцяло арабски имена – не само тези на предполагаемите терористи, а изобщо всякакви имена от арабски произход. Обяснението, което намират авторите на конспиративните теории, е, че наличието на „невинни“ араби сред жертвите, би направило неприятно впечатление. 

Контролиран взрив

Едно от нещата, за които няма дадено обяснение, но има редица опровержения, е срутването на Световния търговски център. В достъпния за широка публика доклад на комисията, която разследва 11 септември, никъде не се споменават причините за колапса на сградите. По-малко от 2 часа след като самолетите се блъскат в кулите, сгради 1 и 2 се разпадат. В 17.25 ч. се срутва и сграда 7. Според представената от правителството информация, срутването на кулите близнаци на Световния търговски център се дължи на пожар. Експерти обясняват, че керосинът от резервоарите на самолетите се е възпламенил. Тъй като той гори при особено висока температура, топлината успяла да размекне и дори разтопи стоманата в сградата до такава степен, че тя да изгуби носещата си способност. Особено окачванията на плочите на отделните етажи били толкова размекнати, че в крайна сметка поддали и се срутили един по един. По този начин кулите близнаци стават първите сгради изобщо, срутили се в следствие на пожар. Това обяснение обаче не удовлетворява обществеността по редица причини. На първо място, за да бъде допуснато изграждането на такава дръзка конструкция в центъра на Манхатън, тя трябва да е неразрушима. И е изградена като такава – кулите близнаци са направени от 200 000 тона стомана, 350 000 кубически метра бетон, 103 асансьора, 43600 прозорци и 60 000 тона охлаждащо оборудване. Основата на всяка кула е 26 на 40 метра, включвайки 47 колони – 90 на 40 см дебелина. Всяка от двете сгради представлява 2 небостъргача – вътрешен и външен. Вътрешният е изграден като плетеница от стотици заварени един за друг стоманени носещи пръти, а вътрешният – същото устойчиво ядро от стоманобетон. Именно фасадата е проектирана така, че да поема по-голямата част от неблагоприятните метеорологични условия като силен или ураганен вятър. Изградени са така, че да издържат и на бомби, и на удари от самолет, дори едновременно на щорм и сблъсък с Боинг 707, натоварен до краен предел и с пълен резервоар. Двата Боинг 767, които се удрят в кулите, не са нито натоварени напълно, нито са пълни догоре с гориво. При капацитет от 181 пътника, на борда на полет 11 е имало 81 човека, а на полет 175 – 56 човека. Двата Боинг-а не са били заредени догоре (91 000 литра, колкото е вместимостта им, както и тази на Боинг 707), а с една трета до половината от максималното възможно количество гориво. Ако се пресметне теглото на пътниците, багажа и керосина, това прави всеки от двата Боинг 767 с около 10 тона по-лек от един Боинг 707, натоварен до краен предел и с пълен резервоар. Конструкциите са били в състояние да издържат на атаките, тъй като през топлия и слънчев ден на 11 септември 2001 г., не е трябвало да поемат и натоварване от ураганен вятър. До момента няма документиран случай на сграда, която да се е срутила, заради пожар. За справка – през 1945 г. в Емпайър Стейт Билдинг се врязва бомбардировач, загубил се в мъглата. Сградата не се срутва. През 1988 г. небостъргач на 62 етажа в Лос Анджелис гори в продължение на 3 часа. Пожарът се разпространява на 4 етажа, но зданието не пада. През 1991 г. 38-етажна сграда във Филаделфия гори 19 часа, пожарът унищожава 8 етажа, но постройката все още стои. През 2004 г. здание на 56 етажа във Венецуела гори 17 часа. Огънят стига до покрива, унищожава 26 етажа, но сградата остава. На следващата година (2005 г.) хотел Уиндзор в Мадрид гори в продължение на 24 часа, напълно са унищожени 10 етажа. Горната част на постройката се разрушава, но долната остава. За сметка на това, кулите близнаци се разпадат на прах след като са горели 56 минути (южната, ударена втора) и 102 минути (северната, ударена първа). Неясна е обаче информацията защо се срутва и сграда 7, която е едва 47 етажа висока (за сметка на високите 110 етажа кули) и не е засегната от самолетите. Сградата се намира на 100 метра от северната кула, ползвана е от ЦРУ, Министерство на отбраната, Тайните служби, както и спасителния бункер на кмета на Ню Йорк по време на атаките Рудолф „Руди“ Джулиани (Rudolph „Rudy“ Giuliani). Официалните данни твърдят, че отломки от близнаците са причинили пожар в сграда 7, който гори в продължение на 7 часа и това довежда до срутването на постройката в 17.25 ч. В официалния доклад никъде не фигурира информация за сграда 7. Повечето очевидци, оцелели и репортери, предавали на живо трагедията, споменават взривове. Те говорят за редица експлозии, които са чули и/или усетили преди срутването на кулите. Официалният доклад на комисията предоставя подробна информация за експлозиите. Според него, веднага след удара на първия самолет, огромно огнено кълбо се спуска по една от асансьорните шахти. Експлозията достига до много от долните етажи, включително етажи 22 и 77, както и ниво Б4, което е 4 етажа под земята. Заради горящото самолетно гориво, цялата сграда е обхваната от гъст черен дим. Минути по-късно телефонът за спешни случаи 911 започва да получава обаждания от множеството очевидци на трагедията. Повечето от обадилите се правилно идентифицират целта на атаката, а някои дори успяват да разпознаят самолета като пътнически. Стотици цивилни са в капан на или над 92-ия етаж и се събират на малки и големи групи, най-вече между 103-ия и 106-ия етаж. Въпреки че експлозията става на високите етажи, има хора, които се нуждаят от помощ от 22-ия до 80-ия етаж. Старшият директор по пожарна безопасност не е бил наясно, че пътнически самолет се е врязал в сградата и, следвайки протокола, прави обръщения към етажите, които са задействали компютърната аларма, като ги съветва да слязат на по-долно и безопасно ниво и да чакат там за инструкции. Той казва, че е наредил пълната евакуация 10 минути след  експлозията. В 08.57 ч. пожарникари нареждат евакуация на Южната кула заради щетите, нанесени от първия взривил се самолет. Тази информация не е предадена на телефонистите на спешния телефон 911 и на разпределителите на пожарната.

В 09.02 ч – по-малко от минута преди вторият самолет да се удари в кулата – се чуват инструкции по системата за публични обръщения в сградата, които нареждат на гражданите да се евакуират. Както и по-ранните съобщения да останат по местата си, така и това не са част от инструкциите, които се дават в такива спешни случаи. Уилям Родригез, работил 20 години в сградата на Световния търговски център, разказва в „конспиративния“ филм „Zeitgeist“, че офисът му се е намирал на ниво 8. В 08.46 ч. г-н Родригез говори със супервайзора си, когато чува и усеща експлозия, която го повдига от земята. Според него взривът е дошъл от мазетата. След малко се чува втори трясък, когато първият самолет се врязва в северната кула. Хората в сградите и в близост до тях говорят за 2 или 3 взрива след сблъсъците. Изведнъж южната кула се срива. След по-малко от половин час същото се случва и със северната. Това, което се наблюдава при срутването както на кулите близнаци, така и на сграда 7, любителите на конспиративни теории оприличават на контролирано разрушаване. Подобно взривяване на конструкции се извършва с помощта на експлозиви, поставени вътре в постройките и детонирани впоследствие. Първо се разрушават централните колони, така че сградата да се саморазруши. Поради тази причина постройките, които се взривяват умишлено, се огъват през средата и се срутват навътре, причинявайки минимални щети на околните сгради. Времето, за което се унищожава една сграда по този начин, е предвидено да е минимално. Времето, за което се разпада всяка една от кулите близнаци, е около 10 секунди. Времето, за което пада сграда 7, е 6 секунди. Ако се изчисли по законите на физиката (разстоянието, в случая – височината, е равна на 16.08 по времето на квадрат), резултатът е, че постройките са паднали свободно, т.е. без да срещнат никакво съпротивление. Множество експерти, включително и такива, участвали в изграждането и проектирането на Световния търговски център, са на мнение, че сградите са били взривени умишлено. В подкрепа на тяхното твърдение се явяват още доказателства – симетричността на срутванията, внезапността им, както и наблюдаваното изтичане на разтопен метал (което не е обяснено изобщо). Друг интересен факт, свидетелстващ в полза на тази теория, е наличието на втечнена стомана седмици след колапса. Повече от 6 седмици след срутванията са намерени горещи точки с температура над 1000 градуса по Целзий, което е с близо 300 градуса (по Целзий) по-висока температура, отколкото самолетното гориво може да произведе. Марк Лоазо (Mark Loizeaux), президент на компанията „Контролирано срутване“ („Controlled Demolition“), казва пред вестник „Свободна американска преса“ („American Free Press“), че в мазето на Световния търговски център, където 47-те централни колони са съединени в едно, е била намерена гореща зона на „буквално разтопена стомана“ повече от месец след 11 септември. Тази зона е открита под шахтата на асансьора на 7-и подземен етаж. Разтопената стомана е намерена „3, 4 и 5 седмици, след като минало разчистването“. Лоазо казва също, че такава течна стомана е открита и в сграда 7. Интересно е да се отбележи, че най-високата измерена температура е била в източния ъгъл на южната кула – 725 градуса по Целзий, а разтопената стомана е била с повече от 2 пъти по-висока температура. На какво се дължи този феномен разбираме от проведеното от д-р Стивън Джоунс, професор по физика в университета Бригъм Йанг (Brigham Young University), изследване. С помощта на електронно-микроскопски анализ на разтопения метал и прахта в Световния търговски център той намира следи от експлозива „Термит“ („Thermite“) и високи концентрации серен прах, който се отделя от „Термит“-а. „Термит“-ът представлява екплозив, който е толкова силно запалим, че може да разтопи стомана и да мине през стоманена конструкция абсолютно безпрепятствено. Освен това, „Термит“ е патентован екплозив, използван при разрушаване на сгради. Никъде в официалния доклад на комисията не се споменава човека, управлявал Световния търговски център. Името му е Лари Силвърстейн. На 24 юли 2001 г. той подписва договор за наем на кулите (сгради 1 и 2), както и сгради 4 и 5, за срок от 99 години (т.е. става официален наемател, а оттам – и собственик за следващите 99 години). С тези си права, Силвърстейн застрахова владенията си срещу всякакви бедствия, включително и терористични актове. Застраховката е на стойност 3.55 милиарда долара за всяко явление, нанесло щети или разрушило собствеността му. В следствие на атаките от 11 септември всички, общо 7, сгради на комплекса са разрушени или повредени до такава степен, че не могат да бъдат поправени. На база на подписаните от 24 застрахователни компании полици, Лари Силвърстейн подава иск за почти 7.1 милиарда долара, обосновавайки се, че 2 различни самолета са ударили 2 различни сгради, т.е. представляват 2 отделни терористични акта. Застрахователните компании обжалват и през 2004 г. му присъжда 2.2 милиарда долара, а през 2007 г. се споразумяват на 4.57 милиарда долара за 4-те сгради.

Малка купчина отломки

Конспиративните теории твърдят, че самолет изобщо не се е разбил в Пентагона. Ударът на двата самолета, особено на втория, в Световния търговски център е заснет от всички възможни преспективи. Странното обаче е, че няма нито едно изображение на приближаващия се или разбиващия се в Пентагона Боинг 757. Странното обаче е, че няма нито едно изображение на приближаващия се или разбиващия се в Пентагона Боинг 757

Според разкази на запознати, самолетите, приближаващи се към Министерството на отбраната на САЩ, биват заснемани на филм (има множество камери както в самата сграда, така и около нея и в близките до нея постройки), фотографирани (във Вашингтон идват много туристи) и наблюдавани с радар (на покрива на Пентагона има радар, за да следят дали някой самолет не лети към тях). Въпреки това, единственото налично доказателство за сблъсъка е серия от 5 снимки, осигурени и излъчени от CNN. Твърди се, че са направени от охранителната камера на един от контролно-пропусквателните пунктове на Министерството. На снимките се вижда светло оранжево огнено кълбо, но не и голям пътнически самолет в сребристо (самолетите на „Американ Еърлайнз“ са сребристи). Напротив, обектът, който трудно се различава, е по-скоро малък и бял обект с размити очертания. Нещо наистина е ударило Пентагона, но няма доказателства в подкрепа на официалната правителствена версия, че това е полет 77. На първо място няма видими следи по земята наоколо – няма дори драскотина по моравата пред сградата. Следите, говорещи за атентата, са няколко извадени лампи по пътя към постройката и сравнително малка дупка във външната й част. На 22 ноември 2004 г. частен самолет на път за Хюстън, отивал да вземе Джордж Буш старши, се удря в една лампа и пада точно една минута преди да се приземи на летището. Стълбът е пречупен, но остава в земята. Крилото на машината е откъснато, а парчета от него има на повече от 100 метра. Полет 77 успява да извади 5 лампи от земята без да повреди крилата си, а самите стълбове остава цели. Дупката във фасадата е с диаметър не повече от 5 метра, докато Боинг 757 е дълъг 50 метра и е с височина 13 метра, широчината му, заедно с крилата, е 37 метра и тежи повече от 100 тона. Няма никакви следи по сградата или околностите от двигателите на самолета (2 броя като всеки е направен от стомана и титан, диаметърът му е 270 см, дължината – 366 см, а теглото е 6 тона), от крилата или стабилизаторите. За сметка на това има втора дупка с диаметър от 5 метра, която се намира чак в третия ринг на постройката (тя е изградена от общо 5 ринга). За да бъде причинена втората дупка от Боинг 757, той трябва да мине през 3 метра бетон с арматура. Това е физически невъзможно, тъй като носът на лайнера е  направен от лек въглерод. При сблъсък носът е може би първото нещо, което се деформира, тъй като не е толкова стабилно, колкото останалата конструкция. На снимките, които „доказват“ сблъсъка, се вижда, че кърмата на обекта е едва на половината височина на министерството. Истински Боинг 757 би стигнал до покрива на постойката.  Казано иначе – щетите по Пентагона са напълно несъвместими с Боинг 757. По-странното е, че вътре в самото министерство няма самолет, няма седалки, няма багаж, няма тела.  Обяснението на властите – високата температура от горивото е унищожила всичко. Това, което остава от огромната машина, е малка купчина отломки, при това – без следи от пожар. Отломки, които са толкова малки, че спокойно се събират в ръце. Съдейки по официалната версия, Боинг 757, полет 77 е първият самолет в историята на авиацията, който се изпарява в следствие на пожар. Например на 15 август 2005 г. Боинг 737, полет 522 на компанията Хелиос Еъруейз („Helios Airways“) се разби в скалите с пълна скорост на път за Атина. Всичките 121 пътници са мъртви, но ясно се вижда както пожар, така и опашката, крилата, двигателите и пилотската кабина на самолета (или поне достатъчно големи и лесно идентифицируеми остатъци от тях). Има и тела. Полет 77 се изпарява, заедно с 12-тонните си двигатели (което по законите на физиката е невъзможно), няма тела, но има достатъчно материал, останал от жертвите, за да могат да бъдат идентифицирани 176 oт 181-те души (56 пътници и още 125 на земята). Въпросът, който задават авторите на конспиративните теории е как може пожарът да унищожи цял 140-тонен самолет, а в същото време да има достатъчно тленни останки, по които да може да бъде определена самоличността на пътниците? Неразпознатото ДНК на останалите 5 човека се приписва на похитителите.

Военни на борда

Любопитна е самоличността на останалите пътници на полет 77, както и на пилота, управлявал машината преди отвличането. Предполага се, че пасажерите на самолета са били заплашени от похитителите (с килимарски ножове) и по този начин арабите са завзели безпроблемно контрола. В САЩ вероятността сред 100 или 200 пътника да има бивши или настоящи военни е доста голяма. Това важи за капитана на Боинг-а на „Американ Еърлайнз“ – Чарлз Ф. Бърлингейм. 51-годишният мъж е бил сред кадрите на легендарната „Мирамар Нейвъл Еър Стейшън“ („Miramar Naval Air Station“), по-позната като „Топ Гън“ („Top Gun“, също като филма). Ветеран от Войната в залива, носител на медал за изключителни заслуги, работил за Министерството на отбраната. През октомври 2000 г. Пентагона провежда първото от двете тренировъчни упражнения, наречени „MASCAL“. Учението имитира разбиване на Боинг 757 в сградата. Чарлз Бърлингейм участва в тази тренировка, след което отива на работа като цивилен пилот в авиокомпанията „Американ Еърлайнз“. Една година по-късно, неговият Боинг 757 се удря в Министерството. Като цяло списъкът с пътниците на полет 77 прилича на почетна среща на военните – сред пасажерите са служители (бивши и настоящи, в това число адмирали, офицери, пилоти) на Военновъздушните и Военноморските сили, ветерани от войните във Виетнам и Корея, носители на различни медали, включително на „Пурпурно сърце“. Други, били на борда на самолета, са работили под една или друга форма за правителството – Националната агенция по сигурността, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, тайните служби и военните. Повечето от тях са били инженери и оръжейни експерти, занимаващи се с бойни самолети, ракети, антирадарни устройства, дистанционно управление на самолети, симулиращи нападание по време на военни учения, също и с управлението на Unmanned Aerial Vehicles (летателни апарат без екипаж). Останалите пътници са Барбара Олсън, съпругата на генералния държавен адвокат Тед Олсън, и група деца, заминаващи на лагер. Едно от тези деца е 11-годишният Бърнард Браун, чийто баща е офицер от Военноморските сили и работи в Пентагона, точно в крилото, в което се разбива самолета. Баща му не е загинал, тъй като точно този ден си бил взел отпуска. Всички жертви от този самолет, както и полет 93 (Шанксвил), са идентифицирани от Военния институт по патология.

Обстрелване с изтребител

Никой, освен властите и свързани с тях лица, не се наема да потвърди, че в сградата на Министерството на отбраната се е разбил Боинг 757. Даже напротив. На снимките, разпространени от CNN, не се вижда голям пътнически лайнер, който се удря в Пентагона, а само огнено кълбо и „опашка“ от дим. Всички останали записи, включително от хотели и бензиностанции наблизо, са иззети от ФБР минути след сблъсъка и след това засекретени (такива са и до този момент). Следите, намерени на мястото на предполагаемата катастрофа, говорят за използването на ракети. Френският артилерийски експерт Пиер-Анри Бунюел, участвал във Войната в залива и изпълнявал специална задача – оценка на щетите върху сградите в резултат от бойни действия, твърди, че белият дим, който се вижда на снимките, не може да идва от голям пътнически самолет. Най-разпространената снимка на удара в Пентагона е от пораженията върху фасадата на сградата. На снимка от въздуха се виждат три изходни отверстия – едно голямо в средата и две по-малки отстрани. Такова нещо може да се получи, ако изтребител изстреля двете ракети, разположени под крилата му, и после сам се блъсне в сградата (макар и липсата на отломки да говори за липса на самолет).

Дупка в земята

Последният катастрофирал самолет е полет 93 на „Юнайтед Еърлайнз“. На мястото на катастрофата се вижда същото, което и при Пентагона – липсват отломки от самолет, багаж, части от трупове. Няма дори огън или дим. Зоната на сблъсъка представлява дупка в земята. Oколо нея има няколко счупени дървета. Самата дупка отново е с размер около 5 метра и с дълбочина около 3 метра.

Мястото на катастрофата на Полет 93

Интересно е твърдението на кмета на Шансквил, 78-годишният Ърни Стъл. Пред автора на книгата „Операция 9/11“ Герхард Вишневски, кметът казва: „Там нямаше самолет“. По-късно се появяват отломки, които са миниатюрни, в сравнение с голям пътнически лайнер. Уоли Милър, следователят на окръг Съмърсет, казва, че е преустановил търсенето на жертви след 10 минути, тъй като там не е имало нито едно тяло. Той добавя, че не е видял дори една капка кръв. Според по-късните обяснения там все пак е било открито нещо. Милър преценява, че от първоначалните 3.5 тона багаж и пътници на борда на полет 93, са открити 270 кг. Това са 7,7%. От тези 270 кг едва 110 кг са били идентифицирани като части от 45-те (или 33-ата действително качили се) пътници. Това са 3,1%.  Подобен резултат би могъл да се очаква, ако дадена машина падне в океана или ако се блъсне с огромна скорост в скална стена. Този самолет се забива в сравнително мека почва. Обяснението за това отново е пожар, който унищожава всичко. Това прави полет 93 втория самолет в историята на авиацията, който се е изпарил. За сравнение през 2002 г. два самолета (пътнически руски Ту-154 и товарен Боинг 757 на компанията DHL) се сблъскват в Южна Германия на височина от 13 км. Очевидци разказват за мощен взрив в небето, а отломките от машините са били разхвърляни в радиус от 30 км. Жертвите от катастрофата (общо 71) са били до такава степен неувредени външно, че е било възможно тяхното идентифициране от близките им (но това не е направено поради огромното психически натоварване – повечето от жертвите са били руски деца). Съпругата на жертва от катастрофата край Шанксвил получава само малка кутия с останки. Съдържанието й е било с размер на спрей против астма. Тя не е успяла да разпознае мъжа си, но й е казано, че това е той. Резултатът от разследването на Военния институт по патология, който се занимава с жертвите на полет 93, извършва „положително ДНК-индетифициране на всички 40 жертви в Пенсилвания“ и разработва генетични профили на извършителите, които не съвпадат с онези на жертвите. Казано иначе – по метода на изключването, останките, чиито ДНК-профили не съответстват на ДНК-профилите на пътниците и екипажа, са посочени за тези на похитителите. Идентифицирани са като Зиар Арах, Ахмад ал-Хазнави, Сайд ал-Хамди и Ахмад ал-Нами. Но и това идентифициране не е еднозначно – арабите не са били разпознати с положителност, така че властите да могат да впишат имената им в официалните документи. Смъртните актове са издадени на името на „Джон Доу“ – име и термин, използвани за означаването на анонимни/неразпознати лица. От информацията до тук можем да заключим, че няма неоспорими доказателства, че полет 93 се е разбил в Шанксвил – малка дупка в земята, нищожно количество както отломки, така и тленни останки. Въпреки това са идентифицирани всички пътници, без похитителите. Ако самолетът на „Юнайтед Еърлайнз“ не се е приземил в полето в Пенсилвания, къде е машината, питат несигурни в официалната версия хора. Един от възможните отговори дава филмът „Loose Change“. На 11 септември в 11.43 ч. местната телевизионна станция WCPO в Синсинати съобщава, че на летище Кливлънд са кацали 2 самолета заради заплаха от взрив. Компания „Юнайтед Еърлайнз“ определя единия самолет като полет 93. Според Асошиейтед прес и местните вестници, едната машина е кацнала около 10.45 ч. Компанията „Делта Еърлайнз“ казва, че техният самолет „Делта 1989“ е кацнал в 10.10 ч. Това предполага, че машината, кацнала половин час по-късно, е полет 93. Властите са претърсвали „Делта 1989“ повече от 2 часа, а пътниците били разпитвани. Свидетел казва, че самолетът е бил евакуиран в 12.30 ч., а според кулата това се е случило в 11.15 ч. Най-вероятно машината, евакуирана по-рано, е именно тази, за която се твъди, че се е разбила в Шанксвил. Кметът Вайът съобщава, че там е имало 200 пътника. Според информация от „Делта Еърлайнз“, пътниците на нейния самолет са били около 60. Следователно в 11.15 ч. 200 пътника са свалени от полет 93. Някои репортажи твърдят, че пасажерите от „Делта 1989“ са били закарани в щаб-квартирата на Федералната авиационна агенция. Други репортери пък казват, че пътниците са закарани в изследователския център на NASA. Равносметката показва, че самолетът на „Делта Еърлайнз“ и неговите 60-ина пътника са евакуирани почти 2 часа и половина след кацането, а полет 93 и неговите 200 човека са евакуирани само след 30 минути. Интересно е, че разпознатият като самолета на „Юнайтед Еърлайнз“ е имал 45 или 33 човека на борда, в зависимост от предпочитаната версия, а не 200, за колкото се говори в тези репортажи. В официалния публичен доклад на комисията, разследваща атентатите от 11 септември, липсва каквато и да е информация за откритите останки от самолетите, разбили се в Пентагона и в Шансквил, както и за техните пътници.

Телефонни разговори

Едни от най-емоционалните доказателства за атаките от 11 септември са телефонните разговори на някои от пътниците на отвлечените самолети. Така например в 09.30 ч похитителите на борда на полет 11 на „Американ Еърлайнз“ са наредили на всички, които притежават мобилни телефони, да се обадят на близките си. Пасажери както на полет 77, така и на полет 93 са телефонирали. Що се отнася до самолета, ударил се в Световния търговски център, това нареждане от страна на терористите изглежда неуместно и дори странно. Особено, ако са саудитци, както се твърди за повечето, би трябвало да са особено чувствителни по отношение на телефони на борда – в началото на 2001 г. един мъж от Саудитска Арабия е осъден на 70 удара с камшик, защото използвал мобилния си телефон по време на излитане. Едно от най-известните обаждания е това на Барбара Олсън от полет 77. Съпругата на генералния държавен адвокат Тед Олсън е представяна за главен свидетел на отвличанията на 11 септември. Твърди се, че г-жа Олсън се обажда 2 пъти на съпруга си от мобилния си телефон. Тя казва, че самолетът, на който се намира, е отвлечен и че похитителите са въоръжени с ножове за килими. Обажданията от полет 93 са няколко и всички описват както похищенията, така и бунта на пътниците. Обажданията от Томас Бърнет например са 3 – в първото казва, че самолетът е отвлечен, във второто се информира  за цялостния план на отвличанията (след като 2 от машините са се забили в Световния търговски център), а в последното на висок глас обявява, че заедно с останалите пътници смятат да нападнат похитителите. В официалния доклад се споменават видовете телефони, използвани за разговорите – AT&T, мобилни телефони и GTE самолетни телефони (airphones). Според привържениците на конспиративните теории, всички телефонни разговори, описани от официалната версия, са невъзможни по няколко причини.  Кий Дюдни (Kee Dewdney) от physics911.net провежда няколко изследвания. В експеримента „Прокет Ахилес“ той прави серия обаждания от мобилния си телефон от борда на Чесна 172. Той лети на височина 2.5 км, за да изясни какви са възможностите за връзка. На тази височина вероятността е 0,1, а на 1.25 км – 0,4. По негови изчисления на височина 10 км (на каквато се предполага, че са били отвлечените самолети, когато пасажерите са се обаждали), вероятността за свързване с някого по мобилния телефон, ще е едва 0,006. Според един от репортажите, г-жа Олсън се е обадила от вградения телефон в седалката, следователно може да е станала грешка и в действителност всички пътници да са ползвали устройствата на борда. Оказва се, че и това не е възможно – на Боинг 757 и Боинг 767-200 (северната кула) просто няма такива телефони. Телефонирането от мобилни апарати става възможно чак през юли 2004 г., когато на борда на пътнически самолет на „Американ Еърлайнз“ е монтирана станция. Без отговор остава въпросът защо „Американ Еърлайнз“ ще харчи хиляди долари за технология през 2004 г., когато личните телефони са работили прекрасно и на 11 септември 2001 г. Повдига се въпрос и за черните кутии на отвлечените самолети. Всеки самолет разполага с 2 такива уреда, които записват данните за полета и състоянието на машината, както и разговорите в пилотската кабина. Тези кутии са почти неразрушими. Що се отнася до уредите в двата самолета, които се удрят в кулите на Световния търговски център, те или не могат да бъдат открити, или са толкова силно увредени, че данните от тях не могат да се използват. Черните кутии на полет 77 и полет 93 са били незабавно конфискувани от ФБР. Съдържанието на лентите е обявено за държавна тайна и е засекретено. Никой извън правителствените институции няма достъп до тази информация, което поражда съмнения, че тези сведения се укриват от обществеността. В официалният доклад, предназначен за широка публика, никъде не се споменават черните кутии на отвлечените на 11 септември самолети.

Живи похитители

Според доклада, всички 19 похитители са починали на 11 септември. Според конспиративните теории минимум девет от общо 19-те похитители са живи. Абдулазиз ал-Омари, за когото се твърди, че е участвал в похищението на полет 11 (северната кула) казва за вестник „Телеграф“ („The Telegraph“) на 23 септември 2001 г., че не е можел да повярва, когато ФБР са го сложили в списъка си.

„Дадоха името ми и рождения ми ден, но аз не съм похитител-самоубиец. Аз съм тук и съм жив. Нямам представа как се управлява самолет“. Същото важи и за Уалид ал-Шахри и Уейл ал-Шахри, които се предполага, че са били на същия полет. И двамата са живи, единият се намира в Мароко, а другият – в Саудитска Арабия. Бащата на Мухаммад Атта казва, че е получил обаждане от сина си на 12 септември 2001 г. Той твърди, че синът му е жив и се крие, за да не бъде убит от американците. Халид ал-Михдар, сочен за един от похитителите на полет 77 (Пентагона) е жив и работи като програмист в Мека. Салим ал-Хазми, „силовият“ елемент в същия полет, е жив и работи в химическа фабрика в Саудитска Арабия. Ахмад ал-Гхамди от полет 175 (южна кула) също е жив и е административен контрольор. Муханад ал-Шахри от същия полет е жив и живее в Саудитска Арабия. Саид ал-Гхамди от полет 93 (Шансквил) е жив и здрав и тренира за пилот в Тунис. Няма никакви сведения който и да е от тях да е свързан с ал-Кайда или с лидера й Осама бин Ладен. На база на какво тогава се твърди, че именно Осама бин Ладен стои зад атаките? Първоначално той отрича. Няколко дни след 11 септември бин Ладен прави изявление по катарската телевизия ал-Джазира, в което казва: „Американското правителство обвинява мен за всички нападения. Искам да убедя света в това, че не аз съм планирал тези атаки, които изглежда са планирани от хора с лични мотиви. Аз живея в ислямски Афганистан. И се подчинявам на законите на духовните водачи, а сегашният не ми е разрешавал такива операции“. Впоследствие правителството разпространява признание на лидера на ал-Кайда. То е под формата на касета, която уж е намерена в къща в Афганистан. Несъответствията при нея са няколко – записът е с много лошо качество, за разлика от другите записи на бин Ладен; човекът изобщо не прилича на този от останалите видеа – тук той е с по-тъмна кожа, пълно лице и широк в основата си нос; според сайта на ФБР Осама е левичар, а в излъченото видео той пише с дясната ръка; освен това носи златен пръстен, което не само, че не е упоменато от Бюрото, но и е забранено от законите на Исляма. Друг „пропуск“ на ФБР е да отбележи на сайта си, че именно Осама бин Ладен е виновен за атентатите от 11 септември. Въпреки че арабинът е на първо място в списъка за най-издирвани терористи, от регистъра липсва „официалната“ правителствена информация, че именно той стои зад жестоките атаки. За сметка на това пише, че е издирван за убийство на граждани на САЩ извън територията на САЩ и други. На 4 юли 2001 г. Осама бин Ладен, издирван от САЩ от 1998 г. е приет в американската болница в Дубай. Там е посетен от местния шеф на ЦРУ и е наредено да получи специални грижи. 

Операция Нортуудс

На 18 ноември 1997 г. е разсекретен план, наречен „операция Нортуудс“. Планът датира от 1962 г. и представлява предложение за оправдание за военна интервенция в Куба. Той е предложен на президента Кенеди, който го отхвърля. Основната идея е следната: инсценира се терористична атака срещу американски поданици, включително бившата военна база Гуантанамо, вината се хвърля върху кубинците и това дава политическо мотивирано оправдание Щатите да нападнат Куба. Как точно да се случи това е доста детайлно описано в секретните документи: първо се намира чартърен самолет на път от САЩ до Ямайка или друга държава, която се избира така, че да бъде оправдано прелитането над територията на Куба. На този самолет се качват студенти, които пътуват през ваканцията си.

Второ – самолет на ВВС се пребоядисва и номерира като точно копие на регистриран цивилен самолет. В определен момент цивилният самолет се заменя от двойника си (военния), който взима на борда избраните пътници – всички с грижливо подготвени легенди. Регистрираният самолет се превръща в дистанционно управлявана машина без екипаж.

Трето – часовете на излитане на двата самолета ще бъдат така синхронизирани, че да е възможна срещата им южно от Флорида. След това военният двойник ще изчезне незабелязано от радарните екрани. В определена военновъздушна база студентите слизат от „клонирания“ самолет, а маскировката му се сваля. Четвърто – празният дистанционно управляван летателен апарат продължава пътя си, съгласно предварително определения маршрут. Щом навлезе в кубинското въздушно пространство, машината ще изпрати на международната честота за бедствие послание, според което е атакувана от кубински „МиГ“. Съобщението ще бъде прекъснато чрез дистанционното взривяване на самолета.  

Тук има и друг сценарий – пилотът на американска машина, намираща се в близост до Куба, да изпрати съобщение, че е атакуван от кубински „МиГ“-ове и после да замлъкне. След това се снижава на височина, неуловима за радарите, каца в сигурна база, където съответният екип очаква машината, прибира я в хангар, сменя й номерата. Пилотът, който досега е летял под чуждо име, отново се връща към истинската си идентичност. И точка пет предвижда разпръскването на отломки и други предмети на мястото на предполагаемата атака, които да бъдат намерени впоследствие и чиято цел е да докажат атентата. В сценария са предвидени инсценирането на фалшиви погребения и публикуването на фалшиви списъци на жертвите в медиите в САЩ с цел настройване на общественото мнение против избрания враг. Предвид множество прилики между този план и събитията от 11 септември, много хора твърдят, че именно това се е случило със самолетите – двата, които се забиха в Световния търговски център, са били дистанционно управляеми машини. Двата, за които се твърди, че са се разбили в Пентагона и Шанксвил, най-вероятно са следвали втория сценарий, предвиден от операция „Нортуудс“.

Изгодна война

Важна част е причината, заради която е разработен този план – война. Макар че планът датира от 60-те години на миналия век и предвижда военни действия в Куба, той може да бъде съотнесен към последвалите 11 септември събития. Икономическият и финансов експерт Хелмут Кройц пише, че при война са изгодни не само изразходването на наличното оръжие и необходимите след това доставки за попълване на резервите, но и следвоенното възстановяване. „Войната е най-щедрата и ефективна „пречистваща криза за остраняване на свръхинвестициите“, която съществува“, казва Кройц и продължава – „Тя открива невероятни възможности за нови допълнителни инвестиции на капитали и осигурява пълното използване и износване на събраните запаси от стоки и капитали – много по-бързо и всеобхватно, отколкото е възможно и при най-голямата изкуствена намеса по време на обичайните периоди на депресия. Войната е най-доброто средство за постоянно отлагане на окончателната катастрофа на цялата капиталистическа икономическа система. Следователно САЩ се нуждаеха от войните в Афганистан и Ирак, за да закрепят отслабената си икономика и поне привидно да я стабилизират. Не бива да се забравят и значителните залежи от нефт, които се намират на териториите на арабските страни, чиито контрол бе завзет в последствие от Щатите“. Има мотиви, има и план. Има и множество несъответствия между официалната версия и действителните факти. Въпреки многото движения, настояващи за разкриване на истината, реалността може и никога да не излезе наяве. Това, което не подлежи на конспирации, са в действителност невинните жертви, загинали по време на ударите и срутването на кулите на Световния търговски център. Дали човекът в пещерата стои зад ужасяващите атентати? Дали един държавен глава би жертвал над 2000 човека, за да укрепи властта си и да оправдае военните си действия в арабските страни? Може и никога да не разберем. Всеки човек е свободен да има своята истина за това какво точно се случи на 11 септември 2001 г.

Използвани са материали от статията на Анна Будева „Забранени въпроси: Какво точно се случи на 9/11?“ както и други публикаци.