Дупница преди и след Освобождението : Първите обществени сгради СНИМКИ
В рубриката ни „Дупница през годините“ този път ще ви представим първите построени обществени сгради, след Освобождението. Но как е изглеждал градът преди това, през втората половина на 19-ти век. Според различни източници, Дубница, както е името на града тогава и което остава в редица документи до края на века, та дори и няколко години след това е град, с население от около 7000 жители. Тук една съпоставка със съседните градове -Самоков около 6000 жители, Горна Джумая около 5000 жители и Кюстендил около 6000 жители сочи, че Дупница е бил най-населен, като няколко години след Освобождението, дори е бил и сред 10-те най-големи града в Княжество България. В своите „ Спомени из робското минало на Дупница“ Никола Лазарков пише: „От близо 7000 жители две трети са турци около една трета българи , евреи една двайста, 100 цигани и 15-20 семейства цинцари и гърци.“ Димитър Бисеров, в своите записки споменава, че преди Освобождението в града е имало около 1500 здания от които 464 дюкяна, 5 хана, 3 бани, 11 воденици, 1 телеграф, 1 съдница, 11 джамии, 1 синегога, 2 църкви, 7 училища, а останалото са къщи.
Различни източници показват, че въпреки многолюдното си население за това време, Дубница не се е отличавала с някаква особена архитектура, липсвал е градоустройствен план, а повечето къщи са били едноетажни и схлупени. Българското население е обитавало главно двете махали Хисаря и Вароша. Първата е около сегашното училище "Евлоги Георгиев", а втората от Наковия мост по поречието на Джерман до църквата Св. Никола. Осветление е имало само по Чаршията от лоени свещи, а по-късно от газени лампи. В махала Хисаря са двете български училища и църквата Св. Богородица, а във Вароша са били хановете. Турското население е обитавало сегашната централна част. Така е изглеждала Дупница дни преди настъпването на новата 1878 година.
Няколко месеца, които определиха бъдещето на Дупница
По това време 4-ти улански Харковски полк от руската армия пристигнал в Радомир, за да охранява пътищата към Кюстендил и Дупница. Самоков вече е освободен от войските на ген Виляминов и пътя към Югозапада бил отворен. Турската многохилядна войска, започва да се изтегля, първо от Дупнишко след това и от района на Кюстендил. През нощта на 27 декември, стар стил, с кервани и коли близо 5-хилядното турско население на Дупница напуска града, следвайки и армията. Така точно в навечерието на 1878 година турският квартал на Дупница се изпразва. В града, за да не се допусне безвластие се учередява Общоградски комитет и временна полицейска администрация. На 2 януари, стар или 14 нов стил в града влиза ескадрон от легендарния 4-ти Мариуполски хусарски полк. Ескадрона е командван от майор Иван Павлович Орлински, който е считан и за освободител на Дупница. Руските окупационни власти запазват статута на града от миналото като окръжен град, част от Софийска губерния. Междувременно е подписано, на 19 януари, Одринското мирно споразумение и руските войски спират настаплението. Така съседния Горна Джумая остава под турски контрол и затова неговите жители пишат молба: В молбата се казва: „Ваше Превъзходителство, Долуподписаните пратеници от страна на българското население на Дупнишка Джумая с настоящето смирено наше прошение смеем да помолим Ваше Превъзходителство да благоволите да се помогне колкото се може по-скоро на незавидното положение на отечеството ни, което се забавиха досега да вземат доблестните войници на Негово Величество Всерусийския цар и български освободител. Турците се върнаха в огнищата си и правят всякакви грабежи, убийства и насилства, каквито може да си позволи само грубият азиатски фанатизъм. Като представяме тази наша просба, с надежда сме, че Ваше Превъзходителство няма да ни оставите без многопотребната ни в тези обстоятелства помощ, така да се завърнем и зарадваме нашите съотечественици в Дупнишка Джумая .”
За целта се сформира отряд в състав: три батальона от 124–ти пехотен полк, два ескадрона от Мариопулски хусарски полк, един взвод от 4-ти Донски казашки полк и четири оръдия от Осма конна батарея на 31-ва артилерийска бригада под общото командване на флигел-адютант подполковник граф Щакелберг .
На 8 февруари 1878 г. отрядът се съсредоточава в град Дупница, след три дни потегля за Горна Джумая. Командир на авангарда е майор Иван Павлович Орлински.
През март се провеждат избори за окръжен съвет – градски и съдебен. За кмет на Дупница е избран Величко Хаджиангелов. След подписването на Сан Стефанския мирен договор на 3 март, много българи от Македония се заселват в Дупница. На 18 юли е подписан Берлинският договор, който ревизира Сан Стефанския и според него Дупнишка околия остава в Княжество България с административен център Дупница. Горна Джумая обаче остава под османско управление. Това прави дупнишка околия погранична с османската империя, нещо което ще се отрази в развитието на града, защото последва масово прииждане на бежанци от Горно Джумайско. За тези събития пише и Константин Иречек „ Руско-турската война направи тук големи промени . Дупнишките турци народ много фанатичен масово се изсели в Джумая, а обратно тамошните българи се пренесоха в Дупница, която стана център на погранична околия“. Така Дупница отново нараства на население което за 17 години след Освобождението през 1895 година възлиза на 8416 жители на града и над 45 хиляди за цялата околия.
Училище Св. Св. Кирил Методий
Първата обществена сграда е построена 9 години след Освобождението през 1887 година и това е и училище Св. Св. Кирил и Методий. Година след това започва строежа на църквата Св. Георги Победоносец само на метри от училището и то се оказва в нейния двор. Училището за съжаление, днес не съществува защото бе разрушено през 2002 година
църквата Св Георги Победоносец
През 1888 година на 20 юли започва строежа на църквата Св. Георги. Тя е дело на майстор Славе, който я издига по свои планове. Църквата е завършена през 1895 година и осветена на 10 септември.На първата снимка се вижда и минарето на джамията "Ески джамия", разрушена през 1900 година и на нейно място през 1906 е построен военият клуб.Това е единствената снимка, на която се вижда минаре в Дупница. През годините до 1944, църквата Св. Георги е важна част от града, а в двора се провеждат и военни паради. През 70-те години на 20-ти век в двора се намира зеленчуковият пазар, а след 1998 е направен ремонт и поставен фонтан.
училище Евлоги Георгиев
През 1898 година е построено училище Евлоги Георгиев, където се помещава и девическата гимназия. Училището е разрушено на 4 януари 1944 година при американските бомбандировки. На негово място е обособенно спортно игрище, а през 1962 е построена и настоящата сграда на ОУ Евлоги Георгиев.
Гимназия Борис Търновски
През 1898 година с помощта на даржавата е построена и Гимназия "Борис Търновски", чийто наследник е Гимназия "Христо Ботев". Виж история на Гимназия Христо Ботев. През 1898 се издига и Еврейското училище до гимназията.
Още по темата : Главната улица 1920 – 2014
zadupnitsa.com благодари на Орлин и Явор Тодорови за предоставените уникални пощенски картички на Дупница. В публикацията са използвани и снимки от "Дупница през вековете" и фото албум "Станке Димитров"
Оставете коментар