Благодарим ви! ПСС-Дупница – 65 години всеотдайност и хуманност!

Планинска спасителна служба-Дупница навършва днес 65 години от създаването си!

За тези години всички спасители, минали през дупнишкия отряд, са дали най-доброто от себе си, за да направят този отряд еталон за всеотдайност, жертвоготовност, професионализъм и хуманност.

Независимо дали е горещо лято, или мразовита зима, „Ангелите от планината“ са на своя пост и помагат на всеки един турист, изпаднал в беда.

Смелите мъже от ПСС-Дупница не се страхуват от прищявките на природата и без страх поемат към поредното труднодостъпно място и правят и невъзможното, за да спасят поредния човешки живот.

Zadupnitsa.com се срещна с началника на дупнишкия отряд Кирил Чолаков, който ни разказа за моментното състояние на ПСС-Дупница.

„В момента отрядът се състои от 20 планински спасители и четирима стажант планински спасители. Тази година курсовете трябва да завърши и една жена, която ще стане първата планинска спасителка в историята на нашия отряд. Другите ще започнат цикъла от курсове, който е в продължение на 2 години. Има стажанти летен и зимен профил през първата година, а през втората вече са спасители летен и зимен профил. След всеки такъв курс те задължително държат изпит и който покрие всички нормативи и изисквания, става спасител. От 2017 година имаме един щатен завеждащ Планинска спасителна служба-Дупница. От късната есен на миналата година имаме втори щат към отряда. Той засега работи като сезонен спасител на база „Боровец“. Когато ски сезонът там свърши, той ще си дойде и ще бъде само и единствено в отряда“, каза началникът на ПСС-Дупница Кирил Чолаков.

През 2019 година няколко от дупнишките спасители са били на много интересни експедиции в Кавказ до върховете Казбек и Елбрус, който е и най-високият връх в Европа. Други пет човека от ПСС-Дупница пък са били на планината Проклетия в Албания, където се изкачиха до най-високия й връх Мая Езерце (2694 м).

От декември 2009 година отрядът вече разполага с нова, втора моторна шейна, която подпомага дейността.

В началото на декември 2019 година пък дупничанинът Георги Апостолов подари на ПСС професионален дрон, който също е много полезен при акциите.

„Не крия, че съм ви много голям фен, както съм убеден, че няма дупничанин, който да не се гордее с вас. Вие сте героите на новото време и ние като общество сме длъжни да помагаме с каквото можем и както можем. Защото всички ви знаем, че сте скромни и тихи хора, които никога не искате нищо, а само давате и то без пари. Дори не знам дали получавате и едно „Благодаря“. А сте спасили живота на стотици хора, и ще продължите да го правите. Вашето не е професия, а призвание и за мен е чест и гордост да бъда сега сред вас. С каквото мога в бъдеще ще помагам отново, а се надявам, че и повече хора ще се обърнат и подадат ръка”, обърна се към „Ангелите от планината“ тогава Георги Апостолов.
Думите му обобщават уважението, което всички хора от Дупница, и не само, изпитват към местния спасителен отряд.

„Нашият отряд е един от най-натоварените в България. Това може да се види много ясно и по статистиката, която се води от централата. Миналата година бяхме втори, а тази година трети по брой акции в планината. Знаете колко много туристи има в района на Рилските езера, което предполага и по-сериозен травматизъм. Отрядът ни дава дежурства там през ски сезона и през лятото в месеците юли, август и септември. Само през последния уикенд имаше доста тежки четири травми. Ако хората ни не са горе, за да реагират адекватно, може да се стигне до още по-лоши ситуации“, допълни ръководителят на дупнишкия отряд.

Той и неговите колеги си пожелават за 65-годишнината дългоочакваната база на Рилските езера да стане факт.

„Очакваме тази година да ни се случи така очакваната и желана база на Рилските езера. Наскоро пак се заговори за нея. Уж все са последни съгласувания и документи, които се изискват за започването на процедурата и пускането на обществената поръчка. Дано тази година това да се случи. Това много ще подпомогне работата ни. Ще има хора на терен горе постоянно, който ще могат да окажат нужната помощ във всеки един момент. Също така тази база ще съкрати много и времето за реакция и пристигане на спасителите до пострадалите. В определени ситуации времето е много важен фактор. Дано за тази годишнина поне да видим, че започва да се прави нещичко. Това просто трябва да се случи сега“, завърши Кирил Чолаков.

Zadupnitsa.com пожелава на „Ангелите от планината“ много здраве и късмет и да продължават да бъдат толкова всеотдайни!

А сега ще ви припомним и историята на Планинска спасителна служба-Дупница! История, която е достойна за уважение и с която трябва да бъде запознат всеки дупничанин!

Още със зараждането на туристическото движение в България възниква необходимостта от запознаване на летуващите в планината с нейните опасности и правила за тяхното избягване. Така през 20-те години на 20-ти век в София се сформират доброволни групи. След няколко спасителни акции популярността на тези групи нараства и през 1933 година се основава Българската спасителна служба. През 1950 година службата става санитарна формация към БЧК със свой щат. По това време броят на спасителите е бил около 50 души.

Северозападният дял на Рила е всепризнат за най-красивия. Този дял от много години като магнит привлича наши и чужди туристи. На 18 декември 1954 година в района на хижа „Рибни езера“ се обучават планински водачи. Лавина обаче затрупва 42-ма от тях, като 3-ма загиват. В спасителната акция участват и доброволци от Дупница. Два месеца по-късно на 19 февруари 1955 година председателят на Околийския комитет на БЧК в Дупница/тогава Ст.Димитров/ д-р Васил Пачаръзов кани участниците в спасителната акция и се решава да бъде сформирано в Дупница спасително ядро.

Два месеца по-късно е и първата спасителна акция. На 7.ми и 8-ми април 1955 година се провежда операция по спасяване на 11-туристи в района на хижа „Иван Вазов“.

През есента на същата година за началник на звеното е избран д-р Вангел Паризов-лекар, спасител и алпинист.

За завеждащ учебно-спортната работа е избран Сотир Сотиров. Ръководител на аварийната група е Георги Калев. В спасителното ядро влизат Стефан Гавазов, Костадин Кърконьов, Андон Киров, Атанас Тасев, Ангел Томанов, Борис Богоев, Георги Шишков, Георги Лазаров/Гофе/, Георги Дюлгеров, Георги Смочевски, Димитър Томанов, Димитър Шишков, Емил Шатровски, Крум Войнов, Кирил Харизанов, Христо Христов Юри Белчев,Янко Ташев. В дупнишкото спасително ядро влиза и Костадинка Костадинова  първата жена планински спасители в страната.

Дупнишките спасители започват редовни занимания, а през почивните дни дават дежурства на хижа „Скакавица“ първата високопланинска хижа в България, на хижиге „Ловна“, „Самоковището“ и при необходимост на заслона „Иван Вазов“. Именно там през юни 1955 година се провежда и първият курс за планински спасители.

16 август 1957 година отрядът организира акция по спасяване на 2-ма туристи от Германия, които са пострадали в района на хижа „Рибни езера“.  Чужденците са със счупени крайници и са транспортирани до болница. Постепенно към ядрото се включват още хора Аргир Аргиров, Борис Атанасов, Димитър Бельовски, Миладин Васев, Никола Начев и д-р Цветан Милтенов, Асен Матеев.

На 31 декември 1959 година е проведена мащабна акция по търсене и спасяване в района на хижа „Иван Вазов“, на 62-ма ученика изгубили се в планината.  На 29 юли 1961 година е оказана помощ на управителя на хижа Рибни езера, който е поразен от мълния.

От 1965 година начело на звеното застава Борис Атанасов. Отрядът продължава да изпълнява свойте задължения, като участва с доброволен труд и при строежа на новата хижа“Скакавица“, обезопасява ски писти, построява нови маршрути. През следващите години в историята на отряда има записани също няколко по-големи спасителни акции. На 6 май 1968 година е организирано търсене на безследно изчезнало дете по река Отовица. На 27 януари 1974 година е проведена акция по изваждане на 2-ма затрупани от лавина алпинисти. На 4 март 1977 година акция по търсенето и спасяването на 6-ма алпинисти от Чехословакия в района на връх Калин. Тази акция е по времето на силното земетресение във Вранча с магнитут 7.4 по Рихтер, усетено в цяла България.

4 ноември 1980 година е осъществено издирване на 2-ма туристи в района на хижа „Иван Вазов“. На 14 февруари 1980 година е проведена нощна акция по търсене и спасяване на 3-ма туристи в района на хижа „Иван Вазов“.

През 1981 година начело на звеното застава д-р Исак Исаков, а през 1984 отряда се води от д-р Васил Сапунджиев. Към този момент в отряда членуват 25-планински спасители, 2-ма лекари, 2-ма спасители работещи в планината и 7-ем стажанти. За тези първи 30-години от своето създаване отрядът е дал над 6500 редовни дежурства. На близо 3000 човека е оказана първа помощ, а отряда участва в 10 големи спасителни акции.

Следващите 30-години от историята на ПСС-Дупница също са изпълнени с много интересни и вълнуващи събития.

Началото на тези години е белязано и с постепенно подмладяване на службата. Към отряда се присъединяват и 6-ма нови спасители. Постепенно се обновява и техническата база, променят се качествата на съоръженията и личната екипировка, като през 1987 година в отряда с радост посрещат новата си придобивка, автомобил с висока проходимост от популярната и до днес марка „УАЗ“. Взета е и алпийска моторна шейна, която също облекчава много работата на спасителите.

През тези години продължават спасителните акции, но и обновяването на маршрутите и тренировките в планината. През 1990-та година се провежда и курс на целия отряд в района на Седемте рилски езера. Доброволците се обучават на трудно достъпен терен, а в занятията е включен и хеликоптер.

Постепенно изминава още едно десетилетие от историята на службата. през което спасените в планината са десетки. Получени са поздравители писма до Ръководството на отряда в израз на признателност и благодарност за тези, които с риск за своя живот са се отзовали и помогнали, за тяхната своевременна и квалифицирана помощ.

С наближаване на 50-годишният юбилей на службата се организират и две експедиции в Европа.

Най-високият връх на Алпите и Западна Европа, масива Монблан винаги е привличал планинарите. Вярно е, че в Алпите има много други върхове, които са емблематични за тази планина (Матерхорн, Айгер и др.), но Монблан е уникален. През 2003 година 10-дупничани  също решиха да видят отблизо първенеца на Алпите . С помощта на малко, но качествени спонсори и немалко лични средства групата съставена почти изцяло от хора от ПСС потегля към Франция.  Така започва приказката, наречена Монблан.

На 5-ти август групата тръгва от Шамони- меката на планинарството и алпинизма и спира за преспиване на хижа „Дон Де Гуте“ или известна само като Гуте, намираща се на 3850 метра над морското равнище.

И ако някой си мисли, че изкачването до там е проста разходка, определено е в дълбока заблуда. Стръмно, много каменисто,. пътеките (там където ги има) са тесни и разминаването със слизащите е трудно. Иска се доста търпение и толерантност като правилото е, че слизащите изчакват качващите се.  По принцип   Гуте е доста тясна и неособено уютна хижа. Почти винаги няма места и трябва са се спи дори и на пода в коридора, но какво от това когато си на метри от това да сбъднеш мечтата си. В раните часове на 6 август някъде около 02:00 часа след полунощ групата от Дупница тръгва към върха. Близо 6 часа продължава похода към първенеца на Алпите-Монблан, извисяващ се на 4807 м.н.в. 8-ем дупничани са там постигнали мечтата си. Групата планински спасители обаче има възможност да наблюдава акция и на своите френски колеги, които се опитват да помогнат на алпинисти засегнати от каменопад. В този ден под Монблан загиват 4-души.

През следващата 2004 година още един емблематичен масив в Европа влиза в плановете на дупнишките планинари. Масивът Monte Rosa се намира на границата между Италия и Швейцария. И е нежно наричана ледената роза на Алпите. Най- високият връх Дюфюр е висок 4634м. В масива има 5 върха над 4500м и общо 18 върха над 4000м. 12-души от отряда тръгват и на тази експедиция. За начало обаче те превземат връх Триглав в Юлийските Алпи, който им е на път. Разположен в централната част на националния парк Триглав, най-високият връх на Словения (2864м) привлича своите почитатели не толкова с височината си, колкото с труднодостъпността си.  Експедицията потегля към върховете на Монте Роса, но първата цел е Капана „Маргарита“ най-високата хижа на Алпите (4554 метра над морска височина).

Тя се намира на върха Гнифети, носещ името на италиански алпинист от 19-ти век, а самата хижа носи името на кралица Маргарита. Заслонът е открит на 4-ти септември 1893. Новата хижа е построена през 1980 година Гледката откриваща се от нея е неописуема. 5-ма дупничани Иван Тушев, Божидар Джокин, Борислав Ранков, Георги Никифоров и Елвис Николов успяват при тази експедиция да стъпят и на връх със звучното име“ Цум щайн шпице“ намиращ се на 4563 м над морското равнище и втори по височина в масива Монте Роса.

Със стъпването на тези величествени масиви в Европа -Монблан и Монте Роса ПСС Дупница показва, че разполага с добре тренирани и подготвени хора. Хора, които могат да изпълнят и най-трудната спасителна акция в България.

През 2004 година след 20 години начело на отряда д-р Васил Сапунджиев предава щафетата на Кирил Чолаков.

През 2006 службата след дълги митарства по различни помещения в града най-сетне успява да се настани трайно в сградата на Туристическото дружество и там да намери своя дом. През тази година към отряда се присъединява и един негов нов член, който след време стана известен в цяла България. Немската овчарка Гаро е  подготвен и обучен да търси изгубени в планината и затрупани от лавини. Гаро винаги е и със своя водач Иван Тушев. Гаро заема мястото на Арго който с водач Митко Атанасов вярно служи 10 години от 1996.

През тази година е проведена и една от трудните спасителни акции „Дълги рид“ . Тя е осъществена на 9-ти и 10 август и след отлично взаимодействие с ПСС- Благоевград пострадалото момиче е открито през нощта и транспортирано за лечение.

През следващите години се обновява наличната техника, което спомага за мобилността на отряда.

През последните години туристическия поток в района за който отговаря ПСС Дупница постоянно се увеличава. В планината непрекъснато има групи от подготвени и не толкова туристи. Всичко това води и до немалко инциденти.

През 2013 година на 13 януари 3-ма алпинисти катерят над езерото „Близнака“, така наречения „езерен лед“. Слизайки на голяма снежна тераса предизвикват лавина, която ги сваля близо 100 метра. Отрядът е мобилизиран веднага след  сигнала  и екип от 5-ма души тръгва. Благодарение на своя опит спасителите успяват навреме да стигнат до пострадалите и с помощта на хеликоптер те са превозени до ВМА. Същата година през август отново се използва хеликоптер и при акция е спасена жена изпаднала в беда в местността „Салоните“.