За и Против – шистовите лобисти или как от всяка криза може и да се печели

Особено мнение: От всяка криза може да се печели. Тази максима започва да става особено актуална в последните дни. Кризата  между Украйна и Русия за едни може да означава фалит, но за други е идеална възможност за печалба . От два три дни шистовото лоби в България взе да става отново активно. Може би си спомняте ожесточените дискусии през 2012 относно ЗА и ПРОТИВ проучването и добива у нас и наложения Мораториум. Сега обаче се открива идеална възможност за преразглеждане на забраната.

Кой е „ЗА“ „Енергийната независимост и приемането на технологии като фракинга за добив на шистов газ трябва да оглавят политическия дневен ред на Европа. „Това заяви британският премиер Дейвид Камерън в Хага, където участва в срещата на върха за ядрената сигурност. Камерън нарече кризата в Крим сигнал за тревога за държавите, зависими от руския природен газ.

„Ескалиращото напрежение между Изтока и Запада заради завземането на Крим от страна на Русия постави под заплаха енергийната сигурност на някои европейски държави, включително Германия, които са силно зависими от доставките на руски газ. Някои страни са почти 100% зависими от руския газ, така че смятам, че това е нещо като призив за действие“, каза Камерън пред репортери в кулоарите на форума по въпросите на енергийната сигурност. Той  посочи, че залежите от шистов газ в Югоизточна Европа, Полша и Англия, който може да се извлече чрез известния като фракинг процес, може да се използват като начин за засилване на енергийната сигурност в целия регион. Към изявленията на английският премиер се добавя и становището на Ройтерс. Агенцията припомня, че разчитащата на шистов газ американска икономика е станала по-конкурентоспособна от европейската, защото цената на енергията, произведена от шистов газ, е много по-ниска. Проучването и добивът на шистов газ чрез метода фракинг е добър вариант и за България да стане енергийно независима от Русия.

И още : На съвместна пресконференция в Брюксел с председателите на Европейския съвет Херман ван Ромпой и на Европейската комисия Жозе Барозу президентът Обама призова Европа да прегледа собствените си енергийни ресурси, като отбеляза предимствата на шистовия газ. "Няма лесен и безплатен начин да се защитим, няма перфектен и идеален източник на енергия – всеки източник има неудобства, но Европа трябва да прецени в сянката на последните събития как да разнообрази и ускори постигането на енергийна независимост", посочи Обама, цитиран от БТА. По неговите думи търговското споразумение с ЕС, чието сключване предстои, ще направи износа на втечнен газ от САЩ за Европа по-лесен, "което в днешните дни е особено важно".  Към всички тези призиви от страна на световни лидери се присъединиха и родните ни експерти, които се надпреварват да изтъкват предимствата на шистовия газ за България. 

Но да се върнем на самият добив на шистов газ и няколко тези „против“. В медиите излиза информация че при хидравличното разбиване се използват над 500 вида химикали. Всъщност техният брой е около 800 и това става ясно правителствен доклад на САЩ. Ето и един цитат от него „Анализът показва, че между 2005 и 2009 г., 14-те водещи компании за хидравлични разбивания в Съединените Щати са използвали над 2,500 продукта, съдържащи 750 съединения.  Повече от 650 от тези продукти съдържат химикали, които са доказани или възможни човешки канцерогени…”.  Според експерти и специалисти живота на кладенец за шистов газ е година и половина – максимум две. Като още през първата година дебитът на излизащия газ пада с 75-90 процента. В момента в Калифорния /един от районите, където се добива интензивно шистов газ/ сушата е незапомнена от столетия. Там вече няма валежи, няма подпочвени води, защото са слезли надолу или са изчезнали в огромните пробити кухини. Същото е и в Тексас, Пенсилвания, Оклахома . За недостатъците може още много да се напише. Истината е че собствениците и акционерите в нефто-газовите компании са съвсем наясно какви са последствията за околната среда от шистовия газ. Точно поради тази причина в САЩ преди да започне промишленият добив на шистов газ през 2005 година беше приета поправката „Халибъртън”. Защо обръщаме  внимание на проблема – защото в нашият район започнаха да се изявяват шистови лобисти от световна величина – Уесли Кларк, Джон Маккейн, Виктория Нюланд и компания.  В  Украйна, Шеврон вече пробива и е заявила че ще вложи 10 милиарда долара. Още една причина Америка да дава мило и драго, само и само да не остави Украйна под руско влияние. От геополитическа гледна точка обаче се получава нещо много интересно – компаниите за шистов газ се точат да пробиват в Полша, Румъния, Украйна и при нас .

В крайна сметка. България иска-не иска, пак попадна в енергийна схема. Кой е прав и кой не за шистовия газ? Кое найстина е полезно за нас и кое не? Ще можем ли да защитим найстина българския интерес?  Много въпроси отговорите на които предстои да разберем . 

снимка : 24 chasa.bg

По темата работи : Пламен Казаков

zadupnitsa.com