За „Ангелите от планината“ или…дупнишки спасителен отряд №9

Киката, Митката, Емката, Калин, Тони, Бобецо, Жорката, Марти, Божко, Вальо, Златко, Стойчо, Боян, Борката, Васко, Ванката, немската овчарка Ектор… Така ги познаваме в Дупница, а на повечето съм убеден, не им знае в града никой фамилията. Те не са медийни герои, не са политици или партийни функционери, не са дори хора, които поне веднъж годишно попадат във вестници, телевизии или сайтове по една или друга причина с нещо различно от призванието им. За тях се знае, че

съществуват, че ги има, но са постоянно в сянка и дори смело може да се каже – невидими. Но те са реални, бдят и 24-часа в денонощието са готови да се притекат на помощ и спасят най-важното – човешкия живот.
Това е тяхното призвание.
Това са ТЕ! Това са смелите мъже от Планинския спасителен отряд №9 – ДУПНИЦА.
Прокурор, театрал, адвокат, пазач в затвор, пожарникар, магазинер, компютърен специалист, шлосер, счетоводител, електротехник… Това са професиите на част от членовете в Отряд №9, а те са…21 човека.
Дали случайно или съдбата изпраща своето послание, но рождената дата на Дупнишкия отряд е през далечната 1955 година на…19 февруари. Денят – обесването на Васил Левски, обрекъл себе си, но в името на една кауза.
2 месеца по-рано, на 18 декември в района на Рибните езера, лавина затрупва 42-ма обучаващи се за планински водачи. Сформирана е група от доброволци, в която се включват неколцина дупничани и потеглят, за да спасяват хората. 3-ма са загинали, 39 са спасени. Така се ражда идеята за сформиране на планински отряд към Български червен кръст. Сред основоположниците са именно част от хората, сред които и ученици, участвали в спасителната акция. 2 месеца по-късно, на 7 и 8-и април е първата им акция по спасяването на 11 бедстващи туристи в района на хижа "Иван Вазов". Всички са спасени.
От тогава до ден днешен, тези тихи, кротки и изключително скромни хора от Отряд №9 са спасили стотици човешки животи. Стотици деца са имали възможност отново да прегърнат родителите си, десетки майки и бащи да посрещнат синовете и дъщерите си…
Почти няма седмица, без да се налага тези смели мъже да излязат в планината, за да помогнат на поредния закъсал турист. Акциите им остават неразпространени. Самите те са скромни, дори срамежливи личности, които не търсят изява или известност. Дори бягат от нея. "Ние не сме хора търсещи медийни изяви. Обичаме планината и хората, и ако можем да помогнем го правим. Важно е всичко да приключи успешно. Да спасим нечий син, баща, дъщеря…това е важното. Това е нашето удовлетворение и призвание", отбелязват в типичния си стил спасителите. А малцина знаят, че тези 21 човека обслужват най-опасния планински район в България.
Истинско чудо е да разбереш за поредната им акция. Самите те го приемат като нещо обичайно. За тези 21 смели мъже сега, както и за тези преди тях, "това си е нещо нормално…просто една акция". Но че излагат себе си на риск, че оставят у дома семействата си притеснени дали ще ги видят отново на сутринта… За това не мислят. Мислят как да помогнат на поредния непознат, който разчита в този момент на "ангелите от планината".
Денем, нощем – тези мъже са в постоянна готовност. Малцина знаят, че на 1 февруари 2015 година, когато имаше акция по спасяването на трима туристи тръгнали от Седемте езера към хижа "Иван Вазов", един от 11-те тогава тръгнали да ги търсят празнуваше рожден ден на своето малко дете. Сигналът е получен. Той оставя празника на семейството си и след 10 минути е вече готов да поеме към снежната буря, за да…помогне на поредните непознати. Условията са меко казано ужасни, но спасителите поемат към самоубийствената мисия да търсят изчезналите с реален риск за своя живот. Лавина тогава затрупа 5-ма от тях. Сред тях е и бащата, който само преди няколко часа е дал своя подарък на малкото си детенце за рождения ден. В този момент и Господ, а и техните другари правят невъзможното, но ги спасяват. Акцията е преустановена, но само докато се отърсят от шока и…продължават отново с търсенето.
Такъв е всеки един от ТЯХ. Ще зареже рождения ден на детето си, ще стане през нощта, ще зареже работата си, ще рискува себе си, но…ще тръгне да спасява някой непознат.
Истории за тези смели мъже – Киката, Митката, Емката, Калин, Тони, Бобецо, Жорката, Марти, Божко, Вальо, Златко, Стойчо, Боян, Борката, Васко, Ванката, немската овчарка Ектор…има не десетки, а стотици.
Само преди дни, "ангелите от планината" спасиха семейство от Израел – 4 деца и техните родители. Акция започнала малко преди полунощ и приключила рано сутринта. Само 2 часа по-късно, всички онези 5-ма спасители участвали в акцията бяха усмихнати, на работните си места и…все едно не се е случило нищо. А ако ги попитате, какво се е случило, ще получите следния отговор: "А-а-а, нищо сериозно. Едно семейство се беше изгубило, ама го намерихме и…това е" и ако не настояваш, няма да ти кажат нищо повече. А че всички са били с хипотермия, че буквално са спасили живота им…"е, какво толкова. Нали всичко приключи добре".
А малцина знаят, че всъщност спасителите не получават нито стотинка за това. Те са изцяло на доброволни начала към БЧК. Тяхното възнаграждение е, че нечий баща ще види отново жив и здрав син или дъщеря. После ще се приберат у дома, ще се изкъпят и след 1 час ще бъдат усмихнати на работното си място, все едно не е станало нищо. И много често никой и не разбира, че са предотвратили поредната трагична смърт. От няколко години на традиционния "Фамилатлон" обучават деца в Дупница как да оцеляват, предлагат им различни атракции… От един месец съвместно с Община Дупница и Туристическо дружество "Рилски езера" организират безплатни уикенди за ученици на "Самоковището", за да им предадат най-ценните уроци за оцеляване в планината.
В днешно време сме свикнали всички да се оплакват, да искат, да мрънкат… От тях няма да чуете подобно. Нямат възможностите на модерните спасителни служби в Европа. Нямат претенции, не получават пари, не хленчат, не…
Не търсят оправдания, не търсят помощ. Обличат червения си екип, вземат раницата, поемат към поредната акция, която не се знае какви трудности ще им предложи и какви опасности ги дебнат – от скала ли ще висят, в опасна пропаст ли ще слизат, лавина ли ще ги затрупа, в цепнатина може ли да паднат…. Знаят, че могат да разчитат само на себе си и на другарите си от отряда. А целта – целта е да спасят поредния в опасност.
 Те са сред нас, работят, трудят се за прехраната на себе си и семействата си, с една МАЛКА подробност – спасяват хора. След поредната тежка акция със спасен пореден живот, получиха следното поздравление:

Скъпи непознати приятели от Планинската спасителна служба, Позволете ми да изразя огромната си признателност за това, че благодарение на вашата бърза, доброволна и високо-професионална намеса и огромни физически усилия, аз живея втори живот и мога да се радвам на смеха на четирите си деца. Поклон, Юлия Банкова 2.9.2013

Киката, Митката, Емката, Калин, Тони, Бобецо, Жорката, Марти, Божко, Вальо, Златко, Стойчо, Боян, Борката, Васко, Ванката, немската овчарка Ектор… Те са непознати за мнозина. Но…

ТЕ СА МЪЖЕТЕ ОТ СПАСИТЕЛЕН ОТРЯД №9 – ДУПНИЦА. ТЕ СА "АНГЕЛИТЕ ОТ ПЛАНИНАТА".

БЛАГОДАРИМ, ЧЕ ВИ ИМА!

П.П. От Министерство на околната среда и водите бяха обявили в началото на 2015 година, че е осигурена сумата от 315 600 лева за изграждане на база (само 126 кв.м постройка) на планинските спасители в района на Седемте езера. Подобно изграждане не само ще улесни работата и бързата реакция на спасителите, но ще съкрати поне два часа придвижване до най-натоварения район в България. А в планината от значение за човешкия живот е всяка минута. Ръководството на Национален парк "Рила", която трябва да предприеме дейностите…си седят удобно в креслата и безхаберстват вече 3-а година. За този период, можеше да се изгради небостъргач, нали?! Докога??? "Ангелите от планината" не мрънкат, разбира се, за това, защото могат и без нея, както досега. Пак ще остави някой рождения ден на детето си, пак мълчаливо ще вземе екипировката си и ще тръгне към неизвестното. Но тези 2 часа ще струват скъпо утре на някой, който няма да го посрещне отново майка му, баща му или детето… Защото "Ангелите от планината" са загубили 2 часа и са закъснели…

Този послепис е насочен към някой, който ще реши да свърши поне нещо по този проблем.