Уредникът на Историческия музей Емил Севдин с интересни подробности за Освобождението на Дупница

Уредникът в Исторически музей-Дупница Емил Севдин разказа повече за Освобождението на Дупница. Той участва във възстановката днес, пременен с калпак, ямурлук и пушка.
„Това е един прекрасен празник за нашия град, който последните три години го отбелязваме така, както трябва. Забелязвам, че присъстват по-малко хора от изминалите години, но се надявам, че тези, които са тук, носят празника в сърцето си. На 2-ри януари 1878 година, по стар стил, Дупница се освобождава“, каза Емил Севдин.
По думите му, турците идват и са на Дрен и Диканите, местното население освобождава града. Всички го напускат, остават само няколко старци. Това се случва на 27-и декември. Периода от 27-и декември до Нова година всъщност населението е било в една ситуация на паника, тъй като са знаели какво ги очаква. Защото, ако руснаците не дойдат тук, това е можело да означава, че турците може да се върнат и тогава ще има саморазправа с населението. За целта обаче местните първенци подхождат много държавнически и решават, че трябва да изпратят делегация до Дрен.
„Тази делегация се състои от няколко човека и тръгва вечерта, без никой да знае. Те отиват в щаба на руснаците и търсят висшия офицер, на когото да кажат каква е причината за посещението им. Цялото идване на войските се забавя с 1-2 дни, защото е трябвало да се вземе окончателно решение дали майор Орлински с неговия отряд да предприеме действия към Дупница и на юг от нея, или да останат там. За наша огромна радост те идват и освобождават града ни“, допълни уредникът.
Той каза още, че това е един прекрасен момент за българския народ и за населението на Дупнишко.
„След около 500 години османо-турско робство българите чуват така очаквания възглас „На свобода!”. Ние днес не можем да си представим каква емоция и какво въодушевление е имало сред местното население. Затова изказвам адмирации към организатора на събитието Войн Войнов и всички, които са го подкрепили и Дупница да отбелязва празника на свободата си“, завърши Емил Севдин.