Традициите на Бъдни Вечер

 

Бъдни вечер e, да си припомним този стар обичай, как се e празнувал някога…

Към Бъднивечерската трапеза се прилагат изключителни изисквания: ястията се слагат върху слама, постлана направо на пода, а в сламата се слага палешник или черясло. Някои внасят вкъщи и цялото рало, за да присъства на вечерята. На трапезата се принася и от всички хранителни припаси, произвеждани в стопанството.

Много от тях се пазят нарочно с месеци за тази вечер: грозде, тиква, диня, пъпеш и др. Тук се нареждат непременно сурова пшеница, царевица, дренки. круши, изсушени сливи, мляко, сланина и пр.

Освен обикновените всекидневни ястия има баница и други тестени представителни печива. така също варено жито и ошав. Постоянни са и пълнените с ориз или булгур чушки и сарми. Ядат се постните ястия, а блажените само се слагат на масата. Принасят се и питиета, някога оловина (прави се от ръж или от ръж и овес), а по-късно – вино и ракия. Общото тълкуване е „от всичко да има през годината".

На бъднивечерската трапеза се поднася и нарочно измесен кравай, наричан боговица (още вечерник, коледник). Той е почти винаги украсен с моделирани символични фигури, изобразяващи основния поминък на семейството: орач на нива с кръстци и купни от снопи; двор или кошара с овце, овчар, куче, двор с пчелин, кокошки, прасе; бъчва с вино. лозе и други.

Вечерята започва с прекадяване с тамян, запален често върху лемежа на ралото. Преди трапезата прекадяват цялата къща и всички стопански сгради с добитъка в тях. Вярва се. че през тази вечер добитъкът е свръхчувствителен. затова му се дава и от бъднивечерските ястия.

В Западна България домакинът поканва и Бог на вечерята, като изнася на двора наредената софра или само боговицата, издига я високо и обърнат към небето, изрича поканата.

Храненето на трапезата се ръководи от най-стария, който между другото разломява и боговицата и раздава по съответния ред на всеки от присъстващите. Напърво място се дава късче на закрилницата на къщата (св. Богородица), след това се отделя къс за добри люде – гости на дома, които през годината могат да донесат някакво щастие. На всеки от членовете на семейството се определя заедно с това и стопанската област, в която ще работи през годината, и съответните му задължения.

Завършването на вечерта е придружено с разни гадания за лично щастие и за плодородие по ниви и добитък.

 

Бъдникът

Бъднивечерският огън е предмет на особено внимание. На много места още през деня коминът се измита с дълга хвойнова метла, отсечена в гората същия ден нарочно за тази цел. На огъня се слага дебело дърво или пън, наричан бъдник (най-вече в Северна и Западна България), коладник (Котленско), прикладник (Кюстендилско). На някои места внасянето на бъдника вкъщи и слагането му на огъня става церемониално. Жените го посрещат пременени на къщната врата.

Между домакина с бъдника и домашните се развива диалог, в който жените уверяват, че славят „млада Бога", а той, че внася благодат в къщата и отнася бъдника при огнището, където го миросва: пробива със свредел дупка, налива в нея малко зехтин, слага тамян и восък и запушва с клинче. След това го увиват в чисто бяло платно. Така миросан и осветен бъдникът остава до вечерта край огнището, когато след прекадяването на трапезата се прекадява и той и се слага на огъня да гори. По време на миросването девойки пеят песни, в които „дръвцето разказва, че е предназначено да порасне до небето, та по него да слезе „млада Бога" и да донесе обилие, живот, здраве и веселие.

Горенето на бъдника не трябва да спира през цялата нощ. За тази цел дори остава някой от къщи, обикновено най-старият, да бди, да стои буден. Съблюдава се да остане част от бъдника не изгоряла, за да направят от нея клинчета за ралото. По горенето на бъдника се гадае за плодовитостта на добитъка: колкото повече искри пуша. толкова по-плодовити ще са овцете, кравите и т.н.

 

Коледарите

Коледуват само мъжете и момчетата. Малките ходят главно на Бъдни вечер през деня, следобед, пременени и въоръжени с коледарски тояжки и с торбички през рамо. Те влизат от къща в къща, тропат с коледарките по пода и повтарят: „Славете Бога, славете Бога" или “Коледа, бабо, Коледа, бабо".

Домакинята ги дарува с нарочно приготвени кравайчета, коледарчета, орехи, късче сланина, кървавица или друго нещо.

Възрастните коледари (коледжане) са облечени празнично, станеникът (предвопредводителят) е с бъклица в ръка. Обхождането на къщите става само през нощта. “-Не бива слънцето да свари коледарите по пътищата.”

След обичайните поздрави в дома коледарите изпяват в хор “Песанта за къщата". Тази пасен е величаене на благосъстоянието на дома, на голямата челяд и пожелание за здраве. По Желание на домакините те изпяват песни за някои от членовете на семейството. В репертоара си те имат песни за момък, за мома, за малко дете, за занаятчия, овчар и пр.

Коледарите биват дарявани със специално приготвен коледарски кравай и с пари, със сланина, сирене и друга благина. Станеникът поема даровете и изказва своята блаженка (благословия), която често пъти е твърде дълга и винаги хумористично хвалебствена. Той я изрича речитативно, като завършва всеки пасаж с подканата: „Речете, дружина, амин!", и дружината отговаря. Рецитацията завършва с пожеланието: „Колко звезди по небето, толкоз здраве в тази къща!"

Из „Етнография наБългария" от ХристоВакарелски

rozali.com

Снимка: iwoman.bg

Print Friendly

Оставете коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




WP-Backgrounds Lite by InoPlugs Web Design and Juwelier Schönmann 1010 Wien