Таекуондистът Теодор Георгиев: Имам над 50 отличия досега, стремя се към медал от Европейското първенство

 Дупничанинът Теодор Георгиев е в Топ 3 на най-добрите таекуондисти в България. Състезателят на СК „Гладиатор“ винаги е бил повод за гордост на цяла Дупница със спечелените от него медали на най-различни турнири и първенства. Теодор се съгласи да даде интервю за читателите на zadupnitsa.com.

– Теодоре, всички в Дупница те познават, но все пак ни разкажи нещо повече за себе си…
– От Дупница съм. Тук съм учил до 12-и клас. Завърших средното си образование в Гимназия „Христо Ботев“. Преди това учех в ОУ „Св.Климент Охридски“, където беше и моето начало в таекуондото. Там имаше паралелка с профил „таекуондо“ и я водеше моят треньор Христо Михалчев. В момента съм студент в НСА с профил „Треньор по таекуондо“. През последните 7 години съм национален състезател. Състезавам се във версия WTF, която е и олимпийската версия. Играл съм за България в различните юношески групи и при мъжете. Ходил съм на множество Европейски и Световни първенства.

-Кога започна да се занимаваш с таекуондо?
– Бях в предучилищна възраст, когато започнах. Първата ми тренировка беше, когато бях 6-годишен, а вече се занимавам с таекуондо цели 16 години. Оттогава не съм прекъсвал и не съм се занимавал с никакъв друг спорт.

-Какво те грабна в този спорт, за да решиш да започнеш тренировки?
– Не мисля, че когато съм бил на 6 години съм разбирал дали това е моят спорт или не. Просто около мен имаше деца, които тренират и ми стана интересно. Записах се да тренирам и нещата се развиха много бързо. От начинаещ станах напреднал, започнах да ходя по състезания. След първите няколко състезания и успехи, желанието ми за таекуондо започна да се усилва и разбрах, че това е моят спорт. И така продължавам до ден днешен.

– Спомняш ли си първото състезание и как се чувстваше тогава?
– Първото ми състезание беше около година и половина, след като стартирах своите тренировки. Това беше детския Коледния турнир, който се провежда в България всяка година. Като всяко малко дете се чувствах доста притеснен. Не знаех точно какво става, но успях да стана трети. Бях малко по-нисичък за категорията си и се биех с по-големи от мен. Най-ясният ми спомен е, че отпаднах на полуфинала от момче, което беше доста по-едно от мен. Все пак успях да взема медал на първия си турнир.

– Броил ли си колко общо отличия имаш от първия си турнир досега?
– Не знам точно. Вкъщи съм си направил една витрина с международните отличия. Тези, които съм печелил в България, са твърде много. За тези 16 години съм имал поне по 3-4 състезания на година, а турнирите в България, от които съм оставал без отличие са малко. Със сигурност имам над 50 медала общо.

– Сигурно си минал и минаваш през доста лишения, за да постигнеш тези успехи и да бъдеш на това високо ниво?
– Да. Заради таекуондото съм оставял доста други неща. Говоря за неща от личния си живот, развлечения и т.н. В годината има много лагери, а един такъв протича от 10 до 20 дни. Дори, по предварителен план, трябваше да се кача на базата в Белмекен на 9-и декември и там да прекарам Коледните и Новогодишните празници. Понякога сме тренирали и по два пъти на ден,  а между заниманията трябва и да си починеш. Реално погледнато, лишенията са много, но аз не съжалявам. Не бих се чувствал толкова добре и така пълноценен, ако не тренирах.

– Има ли някоя среща, която няма да забравиш?
– Помня почти всичките си срещи. Не много подробно, но когато на турнир видя някой състезател, винаги се сещам дали съм играл срещу него. Трудно преживявам загубите. Те ми въздействат доста, макар и за кратко време. Също така много ме радват и победите и ми седят дълго в ума. Не мога да се сетя за някоя конкретна среща, но съм имал трудни мачове с много напрежение буквално до последната секунда. Тях ги помня и съм ги преиграл милиони пъти в главата си след това.

– А имаш ли най-ценно отличие?
– Тази година станах шести на Европейското клубно първенство. Отделно от това много пъти съм бил републикански шампион на България. Също така съм сребърен и бронзов медалист от Балканско първенство. Последното Балканско, когато взех сребърен медал, беше доста динамичен турнир. Имаше много срещи и на финала загубих в последните секунди с една точка разлика.

– Има ли някой спортист, който ти е служил за пример и като дете си му се възхищавал?
– Интересувам от много спортове. Не съм човек, който се интересува само от своя си спорт. Уважавам много останалите спортове и спортисти. Винаги съм се радвал доста на великите шампиони от миналото, които са ни прославили доста и са донасяли на България олимпийски медали. Казвал съм си, че това са хората, които трябва да следвам, за да стигна и аз до върха.

– Сега вече ти служиш за пример на малките деца в СК „Гладиатор“, които искат да постигнат твоите успехи. Какво им казваш?
– В това отношение помагам доста на своя треньор Христо Михалчев. Много обичам да се занимавам с малките деца и ми доставя много радост, когато печелят на състезание. Винаги съм казвал на тези деца, че не трябва да се отказват, дори съм си носел медалите в залата, за да ги видят. Казвал съм им, че трябва да бъдат постоянни и ако искат да успеят да тренират в залата и да не се занимават със странични неща.

– Дупнишкият клуб „Гладиатор“ е един от най-добрите в страната…
– Да, имаме доста отличия. Преди два месеца на Купа България спечелихме отборната купа с доста голяма преднина пред останалите. През тази година спечелихме много медали – две момичета станаха трети на Европейското клубно първенство. Две от малките момичета пък станаха втори на Европейското национално първенство за кадети, а те бяха най-малки в категорията си и се състезаваха с доста по-големи от тях, но се пребориха. Може би го направиха, защото са от „Гладиатор“. На традиционния Коледен турнир нашият треньор Христо Михалчев бе награден за принос към федерацията и спорта. Плакет получхме и няколко състезатели на клуба. Радващо е, че „Гладиатор“ се развива толкова добре.

– Още за какви успехи мечтаеш?
– Тренирам вече от твърде много време, а все още не съм усетил вкуса на европейските и световни медали. Имало е възможности, но за добро или за лошо, съм ги пропилявал. Тази година ми предстои Европейско първенство за мъже и искам да взема медал оттам. Това е нещо, към което се стремя.

– Суеверен ли си? Имаш ли някакъв ритуал преди мач?
– Не съм суеверен и не правя нищо специално. Просто гледам да не мисля върху такива неща, а да се съсредоточавам върху това, което ми предстои в мача и върху противника си.

– Защо доскоро таекуондото не беше много отразявано в България и не му се обръщаше достатъчно внимание?
– Може би причината е в това, че таекуондото като цяло няма много успехи. То е олимпийски спорт едва от 2000-ата година. В България се развива от доста време, но не е имало особени успехи. Сега вече имаме европейски и вицеевропейски шампиони в почти всички възрасти. Нивото на таекуондото у нас се покачи доста и заради това то се отразява все повече и повече.

– Изпращаме последните дни на 2013-а година. Каква беше тя за теб?
– 2013-а за мен беше година с много състезания и мачове. От всичките турнири, на които бях, или съм взимал медал, или съм отпадал в мача за медал. В началото на годината имах 2-3 състезания, в които отпадах точно в мачовете за отличие. Мога да кажа, че годината беше много поучителна за мен, защото установих много от грешките си и ги поправих. Казвам го, защото в последните две състезания преодолях този праг – четвъртфинала и си взимах медалите. Единственото разочарование за мен през тази година бе Световното първенство. За него се подготвях близо 6 месеца и имах по-големи очаквания за това как ще се представя, но нещата не се получиха.

– Какво си пожелаваш за Новата 2014-а година?
– Най-вече да съм жив и здрав. Да нямам травми и контузии, които да възпрепятстват моите тренировки и подготовка. Оттам нататък желая да печеля медали и състезания. Пожелавам и много успехи на съотборниците си. За мен отборът е много важен, нищо че таекуондото е индивидуален спорт. Те са хората, които ме подкрепят най-много, когато играя своите срещи.

Димитър ИКОНОМОВ