СТИГА САМО COVID-19! Да помним именитите ДУПНИЧАНИ-Димитър Бисеров (Окулията)

От един месец, където и да се завъртиш – всичко е коронавирус. Телевизионните канали бълват всякакви нужни и ненужни информации за COVID-19. Отваряш и малкото останали вестници – коронавирус, четеш сайтовете – коронавирус, пускаш радиото – коронавирус, влизаш в социалните мрежи – коронавирус. Всичко е коронавирус, смъртност, болни, мерки… знайни и незнайни специалисти и икономисти се изказват, политици се пъчат. Всички черни краски по света се събират и обобщават, за да изглеждат още по-черни в името на рейтинга. Всичко е COVID-19.
Затова, ние от zadupnitsa.com решихме, че ще ограничим максимално информациите за вируса и облъчването покрай него. Апелът ни е само един: „Бъдете отговорни“.
В тези напрегнати дни, надяваме се, че скоро ще приключат – предприехме две инициативи. Всеки ден от понеделник до петък ще публикуваме по един бележит дупничанин, с надеждата, че покрай короната и черните краски, ще се върнем и обогатим знанията за някои наши предшественици.
Успоредно с това, всеки ден публикуваме на страницата ни Фейсбук и красива снимка от някое кътче от региона. А снимката – ще бъде челна за тази поредица. Защото вярваме, че красивото и положителното – ще надделеят.

ДИМИТЪР ЯНАКИЕВ БИСЕРОВ-Окулията (1840 – 1886)

“Дупница по местоположение-то си е средоточка на пътища-та и пътници-те: Тя е най-последний град на северний край на Македония. Тя е още межда на тритях големи провинции (области): на България, Тракия и Македония. Положена в южний край на България, в западний на Тракия и в северний на Македония. Тя е възел на най-главний-те въ Държава-та пътища, затова и турците и са дали прилично-то наименование Гюмушь-дере”, т.е. сребърна река…сички търговци са имали пътят си оттук, и многобройний-ти кервани, не са престаяли да текът ни деня, ни нощя…”
Ученик и последовател на Христо Димитров. Завършил авторитетното за времето си училище в Рилския манастир и продължил с упорито самообразование. Резултатите проличават в разностранната му книжовна и просветна дейност, където прозира една надарена, свободолюбива личност с тънък усет към красотата на родния език. Той е учителствувал в Горна Джумая, Пехчево, Берово, където въвел взаимоучителната метода на обучение. По-голямата част от своя професионален живот той посвещава на родния си град. Учителят има траен интерес към народното творчество и събира народни мъдрости и анекдоти, проявява голямо старание в издирването на исторически паметници и старини, прочува се като добър църковен певец. Бисеров е сътрудничил с дописки и други материали в българските вестници „България”, „Македония”, „Турция”, а също и на „Български книжици” и „Периодично списание” – издание на Българското книжовно дружество в Браила. През 1858 г. с активното съдействие на младия учител е било основано местното читалище „Зора”, на чиято дейност той посвещава много усилия, а в края на живота си завещава личната си библиотека и цялото си имущество.