„Приключението на Марти“ – един успял млад българин зад граница

Драги читатели на zadupnitsa.com,

Имаме удоволствието да ви съобщим че, Мартин Васев от Дупница с удоволствие ще споделя с Вас, хилядите ни читатели, преживяванията си от другия край на Света. Ние вярваме, че ще бъде изключително интересно за всички нас, преживяванията на това успяло момче в далечен Сингапур. Той ще ни запознае с непознати светове, обичаи и любопитни факти в своя личен блог "Приключението на Марти" 

За тези, които не го познават… публикуваме интервюто му за Struma.bg

Мартин Васев е роден в гр. Дупница през 1995 г. Завършва основно образование в ОУ "Св. св. Кирил и Методий", средно образование в СОУ "Св. П. Хилендарски" в родния град. В момента е студент в един от най-престижните университети в Света Yale-NUS College в Сингапур. Той е едно от “Успелите деца на България” във фондацията на Димитър Бербатов.

– Мартин, тази година завърши успешно първата година от следването си в един от най-престижните университети в света – Yale-NUS College в Сингапур. Разкажи за пътя, който си изминал, за да стигнеш до Сингапур?
– Кандидатстването за университет беше един изключително дълъг и тежък път. Започнах да се готвя веднага след като ме приеха в гимназията. За да се достигне до едно добро владеене на езика, са необходими много труд и непрестанни упражнения. Приемът в Yale-NUS College e наистина сериозно изпитание. Кандидатствах заедно с 12 000 ученици от над 100 държави. Приеха едва 170. Приемът е по-труден от световноизвестни университети като Харвард и Оксфорд. За кандидатстването държах тест за владеене на английски IELTS, "американските матури" SAT, тестове по испански и математика. Отделно от това, написах сигурно над 20 есета и изпратих над 5 препоръки от учители. Родителите ми много се гордеят с това мое постижение, още повече че нито веднъж не съм потърсил услугите на частни учители. С абсолютно всичко сам се справих

– Разкажи за семейството си?
– Родителите ми са родени в град Дупница. Майка ми, Елза Иванова, е учител в една от най-престижните детски градини в града – ЦДГ "Калина". Носител е на званието "Неофит Рилски" – учител на годината през 2014 г. от МОН. Баща ми Марио работи в Испания дълги години като електротехник, а сега е в "Енергоремонт" – Дупница. Огромна заслуга за възпитанието ми има и баба Марийка, която е пенсиониран готвач.
– Завършил си с пълен отличен и национална диплома едно от най-елитните учебни заведения в Дупница – СОУ "Св. П. Хилендарски". На какво те научиха учителите ти, с кои приятели поддържаш връзка?
– Образованието, получено в СОУ "Св. Паисий Хилендарски", определям като ключово за приема ми в университета в Сингапур. Подготовката по всеки един предмет, и особено тази по испански език, може да се сравнява само с елитните гимназии в столицата – доказват го резултатите от националните олимпиади. С повечето от учителите ми останахме приятели и продължавам да поддържам връзка чрез имейли или във Фейсбук – изпращам снимки, интересувам се от ставащото в училището, дават ми съвети. Приятелите ми изключително много ми липсват, те са важна част от живота ми и аз много ги ценя. Вярвам, че истинското приятелство устоява на времето и дистанцията, а нашето е точно такова.
– С какви впечатления си от твоите преподаватели и състуденти в университета. Какво изучавахте през първата година?
– Няма как да бъда по-доволен от изминалата година в университета. Безспорно, натоварването в началото беше изключително голямо, особено като се има предвид, че бях един от малкото ученици, чийто роден език не е английският. Въпреки това съм изключително радостен, че завърших годината с първа степен почести. Предметите, които изучавах, бяха философия и политическа мисъл, литература и хуманитарни науки, статистика, компаративни социални институции и китайски език. Най-важното е, че създадох изключително ценни приятелства с хора от целия свят – от Шри Ланка, Китай, Литва, Гана. А професорите създават мотивираща атмосфера в клас, отворени са за проблемите на студентите. Миналия семестър се включих в изследователския екип на един от професорите, като рамо до рамо проучвахме, четяхме литература, търсехме решения на проблеми. Хората са искрени, открити, винаги готови да ти помогнат.
– Разкажи повече за живота, образованието, хората и храната в Сингапур.

– Сингапур е държава, която задължително трябва да бъде посетена. Само за 50 години малкото рибарско селище се превръща в една от най-развитите икономики в света, в държавата с най-много милионери на глава от населението. В Сингапур изключително много се държи на чистотата, глобите за консумиране на храна или напитки в метрото достигат до 500 сингапурски долара. Сингапурците са много възпитани, дисциплинирани и трудолюбиви хора – животът там постоянно кипи, не спира. Може би най-очарователното е разнообразието в Сингапур. Градът-държава е дом на хора с различни етноси, религии и култури, които въпреки различията споделят заедно трудностите и изграждат лицето на този “азиатски тигър”. 
– Ти си изнесъл кратка лекция за България и особеностите на българския език в Hwa Chong Institution. Разкажи повече за това твое вълнуващо начинание?
– Hwa Chong Institution е може би най-елитното средно училище в Сингапур. Аз бях поканен от главния учител по лингвистика да изнеса лекция – презентация с клипчета и снимки за България и българския език. За мен беше огромна чест и удоволствие да мога да разкажа за природата, обичаите и културата на родината ми. Дори и на 9000 километра от България, аз си оставам българин със силно изявено родово самосъзнание и признателност към страната си. Националният отбор на Hwa Chong Institution участва в Международната олимпиада по лингвистика в Благоевград през миналия юли и спечели сребърен медал. Аз все още поддържам връзка с тях и те ми споделиха, че България много им харесала, особено храната и народната музика.
– През лятната ваканция не си могъл да си дойдеш в България, защото си бил на курсове по изучаване на китайски език и си посетил Китай. С какво впечатление остана оттам?
– Китайският език ми беше мечта от дълги години. Благодарение на стипендията от фондация "Тан Чин Туан" прекарах това лято в изучаване на китайски език. Програмата е много интензивна и натоварена, 25 часа на седмица. Но пък си заслужава наистина – само за 2 месеца достигнах до ниво средно напреднали, като съм способен да водя нормален разговор с местните. Останах очарован от Китай. Държава с хилядолетна история и традиции, храната е просто неповторима. Хората са много приятелски настроени, особено когато разберат, че говоря китайски. 
– Разкажи за някоя интересна случка от Китай?
– Езиковата ми програма тук включва съжителство с китайски съквартирант. Те ни помагат да се адаптираме с културните особености на страната. Гостоприемството е особена черта на китайската народопсихология. Само за първите няколко дни от престоя ми в Китай моят съквартирант вече ми беше подарил чадър, чаша за чай, шоколадови бонбони, дори ми предложи своята четка за зъби. Разбира се, аз отвърнах с подаръци от България – розово масло, карта на България и магнитче.

– Ти си едно от "Успелите деца на България". Имал ли си лична среща с Димитър Бербатов?
– Да, срещата ми с Димитър Бербатов беше един от най-вълнуващите моменти в гимназията. На едно от награждаванията на "Успелите деца на България" имах възможност да поговоря с него, да се снимаме. Направи ми страхотно впечатление. Той е изключително земен, позитивен и усмихнат човек. Всепризнат талант, не само на футболния терен, но и личност за пример. При приема ми в университета той дори се свърза лично с мен да ме поздрави за успеха! Един от най-отдадените и приветливи хора. Възхищавам му се искрено.

– Разкажи за приятелите си в Сингапур и Китай? 
– Преди заминаването ми в Сингапур много се притеснявах за адаптацията, дали ще намеря достатъчно приятели, дали ще свикна бързо. Оказа се, че притесненията ми са напълно безпочвени. За една година намерих приятели, с които мога да споделя абсолютно всичко и да получа необходимата подкрепа. Дори през ваканцията през ден получавах техните обаждания и съобщения, толкова силна връзка създава университетът, в който учим. Уча ги на българската азбука, подарих им мартеници, опитахме българско кисело мляко… ще дойде ред и да посетят България.

– Според теб има ли разлика в образователните системи в България и Сингапур?
– За съжаление разликата между образователните системи е огромна. Доказват го не само международните изпити за определяне на грамотността, но и реализацията на студентите след завършване. Сингапур е държава, която държи на трудолюбието и старанието. Там действа т. нар. "меритократична" (състезателна) система, в която всеки получава толкова, колкото си е заслужил. Преписването и корупцията са немислими, а отличните ученици имат стимул да се развиват – получават космически стипендии от правителството. Отделно от това, в Сингапур се стимулира критичното и креативно мислене, механизираното зазубряне и посредствеността не се толерират. 
– Трябва ли да се промени нещо в образователната система в България?
– Определено са необходими радикални промени, които са обещавани многократно на българския народ. Моето мнение е, че именно образователната система е най-важното място, откъдето трябва да тръгне промяната. Наред с административни и технически промени – съдържание на учебници, учителски заплати, материална база, трябва да бъдат променени целите на самото образование. Трябва да се търсят именно практическите ползи, критическото мислене и анализирането на проблеми, а не заучаването на решения.

– Имаш ли хоби?
– Да, много обичам да слушам музика. През цялото време, докато уча, докато вървя по улицата, докато чета книга. За съжаление, природата ме е лишила от по-особен талант в изкуствата, но пък това не ми пречи да им се наслаждавам постоянно. Освен това обичам да играя тенис, да чета книги и да уча нови езици, планирам съвсем скоро да започна с арабски или японски. 
– Какво обичаш да четеш?
– Благодарение на учителите ми по испански от гимназията съм голям фен на испанската литература. Абсолютно всичко, от класически новели и поезия до съвременните автори. Преди години бях много запален по криминална литература, а напоследък ми харесва да чета философска литература, може би заради часовете по философия в университета.

– Как минава един свободен ден на студентите в Сингапур?
– Първо, това се случва изключително рядко. Освен редовните часове имаме и клубове по интереси в университета. Аз съм на ръководни позиции в доста от тях – Асоциацията по международни отношения и политика, Европейското обществото, Клуба по инвестиции. Пиша и за международно списание за политика и икономика Fox and Hedgehog. Но когато намеря свободно време, обичам да излизам с приятелите от университета и да опитвам храна. Те с удоволствие ме въвеждат в света на индийската, китайската, тайландската кухня. После посещаваме някой от многобройните паркове на Сингапур, където прекарваме часове, разговаряйки или играейки тенис.

– Разкажи за градовете, които си посетил през първата година на следването си?
– През тази година посетих Борнео и Куала Лумпур в Малайзия, Лондон, Тайван, Абу Даби и сега Пекин. Тези градове са толкова различни като традиции, че за мен беше неописуема радост да се потопя в техните култури и живот. Борнео с първичната чистота на тропическата гора, Лондон с изисканата си аристократичност, Тайван със светкавичния технологичен напредък, Абу Даби с очарованието на Близкия изток и пустинните райони. Макар да посетих повечето от тези места като участник на различни конференции и състезания, у мен останаха незабравими спомени и преживявания.

– Имаш ли желание да се върнеш в България, след като завършиш образованието си?
– Разбира се, това е моето най-голямо желание и цел. Заминаването ми в чужбина далеч не е бягство, а напротив – надявам се с образованието, получено в Сингапур, да помогна на родината си. Вярвам, че България се нуждае от всички знаещи и можещи млади хора.

– Какво трябва да се промени в България, за да може българите да имаме висок стандарт на живот?
– Съвсем естествено е да искаме стандартът ни на живот да се промени внезапно нагоре, като с магическа пръчица. Лесно е да се обвиняват политици и елит, но често забравяме, че те не са нищо повече от представители на обществото. Затова мисля, че високият стандарт на живот би бил резултат от множество коренни промени на ниво общество, някои от които биха отнели доста години. Трябва да изоставим някои черти от манталитета си, да загърбим вредни навици. Например в България често сме свикнали да използваме връзки при търсене на работа, да преписваме на изпити за университет, да даваме подкупи при нарушение, т.е. да търсим лесен и комфортен начин за справяне с проблемите. А по този начин реформи не се правят, стандарт на живот не се повишава. Необходими са някои крайни мерки, въпросът е готови ли сме да се откажем от това удобство в името на така жадуваната промяна.

– Какво ще пожелаеш на родителите и приятелите си в България и Дупница?
– Пожелавам им на първо място да са живи и здрави. Това е най-важното за мен – да има кого да прегърна, когато се прибирам. Несъмнено те са моята опора и безкрайно много ги обичам. 
Източник: struma.bg

Print Friendly

2 Коментари на „Приключението на Марти“ – един успял млад българин зад граница

  1. дупничанин // 15.10.2015 в 18:11 // Отговор

    Eвала!

  2. bravo dete . prodaljavai taka .imame nujda ot obrazovani i gamotni hora ne ot narkomani i marzelivci. uspeh

Вашият отговор на hhhyyyy Отказ

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




WP-Backgrounds Lite by InoPlugs Web Design and Juwelier Schönmann 1010 Wien