ПО ПОЩ@Т@! Наръчник за “Как да унищожиш волейбола“

„Но в затвора попаднал на хора и станал човек…”

Учили сте литература и се сещате кой е авторът, нали?! Ако не сте, потърсете го в чичко Гугъл и ще разберете.

С лиричните отклонения до тук. Защото следва лек плавен завой от литературата към…химията, за да го сравним с… волейбола. Един от химичните закони гласи: „Подобни се разтварят в подобни”, а като съберем двата цитата се получава точно ситуацията с българския волейбол в частта му отношения Българска Федерация Волейбол и Национална Волейболна Лига. Уви, няма как обаче да говорим за нещо положително от това сравнение.

Първенството стартира така, както никога досега не се е случвало. И е на път да подобри рекордите по най-много гафове за един шампионат. Буквално 3-4 дни преди първата насрочена дата за мачове, клубовете си звъняха по между си, за да се питат кой с кой играе, кога, от колко часа… Никой от БФВ ли, НВЛ ли, От Карлуково ли, кой ли… не бе намерил за нужно поне седмица по-рано да уведоми клубовете за нещо като програма. Стигна се дотам, че два от клубовете научиха кога играят от…анонсите по БНТ. Ама на кой ли му пука, нали?! То тази година липсваше за сефте и работна среща на клубовете, ама вече явно ще е и така – кой ги пита за нещо баламурняците от ЦСКА, Марек, Монтана, Тетевен…

Големите надежди на всички родни клубове бяха, че от тази година ще има поне малко ред в неорганизираното първенство, което от година на година затъва и затъва. Но това, разбира се, не вълнува хората от УС на БФВ, които са го доказали в годините, защото там няма далаверка, държавни пари за крадене, пардон, харчене и други благинки, а е само едно досадно бреме. То затова го изтъркалят и за има няма 5-6 месеца.

И хаосът започна. Изпратени бяха едни Наредби и Правилници (хубаво би било, поне да се хвърля по един поглед на текстовете. Че не говори за сериозност да изпращаш стари документи, на които си рефрешнал датите, ама дори не си направил труда да го изчетеш и си оставил стари дати. Ама да не издребняваме, това го слагаме в графа „техническа грешка”).

Някак си по между другото, клубовете разбраха от тези документи на Върховенството, че тази година е прието правилото за класиране според победи, а не според точки. Правило, което бе прието от онези с костюмите, които нямат и по 10 часа физическо в живота си, ама са все президенти на федерации, конфедерации и т.н. Правило, което обаче не е задължително да се въведе във всички първенства, а е по преценка. В БФВ знаем как се процедира, а НВЛ явно нямат право на глас. Клубовете въобще не са за посочване, защото те са само едни статисти в първенствата и нищо повече. И… Новото правило влезе в сила. Геймовете на практика са без значение. И започнаха едни странни резултати, особено пък в женското първенство. Но това е друга тема.

Факт е, че това правило не работи в България и не трябва да бъде прилагано. Ама някой трябва и да мисли от време на време.

После пък някой умен измисли, че можеш да изиграеш един кръг от втория дял на шампионата и…да отвориш трансферния прозорец. Уникална глупост, висша форма на всякаква връзка с главния мозък. И защото съм убеден, че новият шеф в НВЛ Евгени Иванов-Пушката не би направил подобна простотия, пита се „Кой бе този безмозъчник?. Един „Левски Бол“ например пострада от това. Друг е въпросът, че Пушката или е безгласна буква или пък…

Пролетния дял продължи след Нова година с втори кръг и…последва една седмица пауза. Безумно. А какво пречеше първият кръг да си стартира след Нова година и трансферният прозорец да си бъде, както е бил винаги. Ама нали действаме на принципа: „Давай, да претупваме“.

И когато някой каже „Стигнахме дъното“ се оказва, че всъщност дъното е на няколко нива и винаги има още едно дъно.

Започнаха проблемите с допускането на публика в залите. Стопанисваната от БФВ зала „Христо Ботев“ се оказа, че има проблеми с трибуните и не може да се допускат зрители. Иначе само преди 2-3 години се прави ремонт, ама явно толкова е и ремонт, а колко са средствата е друг въпрос. Там продължава сагата „Може публика, не може публика“, а междувременно се изиграха няколко мача там на закрити врата. Онзи ден отново гледахме „препълнената“ зала „Христо Ботев“ за мача Левски Бол и Марек Юнион-Ивкони. Срам! Но кой го е еня за феновете на този спорт, важното е да се бутат мачовете… Кой е виновен – БФВ или някоя институция? Кой, кой, кой?

И най-жалкото е, че тези срещи бяха излъчвани директно, макар и по апокрифния канал на телевизията-майка. После се чудим защо едва 2-3 000 зрители са гледали мачовете пред телевизионните приемници. Страшна реклама за интерес към този спорт пред рекламодателите. С празна зала, с директно излъчване по незнаен канал, който 80% от аудиторията не знае дори как да го открие, трудно ще привлече дори и продавачи на пуканки пред залата, а какво остава на рекламодатели. Другите телевизионни канали нямат репортажи по обясними причини и чат-пат само съобщават „сухи“ резултати и толкоз. Клубовете взеха по 8 хиляди за телевизионните права за годината и…толкоз. А че медийното покритие го няма, е факт. Ако не са сайтовете и вестниците, едва ли някой ще разбере, че в България има Супер лига. Ама кой го е еня, нали?! Давай, да претупваме…

А решението бе простичко, и НВЛ или БФВ трябваше да го вземе. При закрити врата се играе само при наказание. Иначе намери си зала – вкарай си зрители, предложи продукт…

И защото не е тайна, че в българския волейбол правилниците и наредбите са създадени, за да се нарушават, глупостите продължават. В Наредбата за Купата на България е записано ясно, че финалният 6-дневен турнир е в София, в зала „Христо Ботев“. Да бе да.

А, между другото знаете ли кога се информират клубовете за началния час на жребия за Купата, нищо, че е закованата датата и часа пак в тази пуста Наредба. В деня на жребия, има няма час и половина преди обявеното начало, че….ще бъде с по-късен час. Ама че някои пътуват от Бургас, Кърджали, Монтана…това не е важно. Ще седи и ще кеси като прани гащи на простор завалията още два-три часа.

Та да се върнем на домакинството на турнира. Вместо в София, полуфиналите и финалът ще бъдат в… Бургас. Няма лошо, разбира се да е там и нищо лично срещу хората в морския град или клуб. Но какво пречеше да се обяви в Наредбата, както е било винаги досега. А именно, че домакинът се определя след тегленето на жребия за груповата фаза. Мотивът, че няма софийски отбор във финалната шестица е несериозен. Волейболната публика си е волейболна и това я различава от футболната. Та нима не можеше да е домакин град, където този спорт все още не е развит на по-високо ниво?! Примерът с Благоевград и Пазарджик е достатъчен. Там залите бяха пълни от първия до последния ден и отзвукът бе сериозен. В Благоевград вече работят по-сериозно, в Пазарджик са заделени сериозни суми за този спорт… Иначе Пламен Константинов обикаля да навива местните кметове да осигурят финансиране за волейболните клубове. Нима Велико Търново, Стара Загора или дори Русе не можеха да приемат такъв финален турнир?! Айде де…

Докато родното първенство продължава да се ръководи на принципа „Давайте да го претупваме“, няма шанс да се надяваме за нещо по-добро. Но то вече надеждите и за нови успехи на националния отбор отмират, защото дори и главнокомандващия родната централа призна, че отдолу няма поколение. И няма как да има, след унищожителната политика последните 15 години спрямо клубовете у нас. Тези клубове, които създават играчите, които пък носят успехите в националния отбор и зад чийто успехи се крие цяла една федерация.

Но нали в крайна сметка бяха важни 5-те милиона долара за Световното първенство, на което дори не сме титулярни домакини, а реалните разходи ще са два пъти по-малко. Но важно е да има баница за раздаване…на който трябва. След това – майната на всичко.

Светлин ДИМИТРОВ