Култово читателско мнение след „Марек Юнион-Ивкони“ – „Левски Бол“

Интересно мнение публикува наш читател/ка под една от статиите. Плод на атаката е очевидно наставникът на "Левски Бол" Джузепе Лорицио. Публикуваме го без редакторска намеса.

Чета, пак чета и се убеждавам, че е истина това което чета. Един чичка с очилца ръси щуротия след щуротия. Ще ме извините, но е достатъчно неизвестен и невзрачен, за да споменавам името му, да не говорим, че едва ли е постигнал нещо повече от това да се щракне с апаратчето с Алесандро Фей, Зайцев или Христо Златанов в Италия. Но пък от даскал по физкултура (уважавам практикуващите тази професия), който по време на мач постоянно пишеше, а покрай него и помощникът, масажиста, че сигурно и шофьора, какво да очакваш. И след всяка загуба, виновните бяха…съдиите.

Същият този чичка, дошъл от Италия май се бе взел за треньор от класата на Веласко, Беруто или Анастази. За сведения на въпросното недоразумение, наричащо себе си треньор на клуб, искам да му кажа, че именно българи са тези, които са учителите и в буквалния и преносния смисъл на волейболната игра в Италия. Но това е било преди 40 години наистина, и сега ситуацията е различна, но у нас има поне 50 по-добри във всяко едно отношение от въпросният чичка специалисти. При това съвсем нормални и коректни. За разлика от въпрсното недоразумение, което незнайно как доведе Владо Николов. Но проблемът си е негов, разбира се, срамът също.

Ще кажете, проявявам агресия и демонстрирам омраза към това същество. Да, така е, наистина. Не го крия…

Но няма ли защо?! След финала с „Марек Юнион-Ивкони” това физкултурниче си позволи отново, разбира се, когато губи да обвини съдиите за неуспеха. Така, както го направи след първия финален плейоф скачайки на Поборников и Сираков, а сега на Иванов и Георгиев. Само за негова справка – и Поборников и Иванов са постигнали в международното ни съдийство толкова, колкото 6-ци не е писал по физкултура. В първият случай, записът доказа-две съдийски грешки, по една и за двата отбора, но не последната в мача, според волейболният корифей. Вторият двубой – една грешка, наистина в ущърб на Левски, но не последната във втори гейм, както го изкарва този просветител на волейболното изкуство у нас. По същия начин, това произведение на треньорската глупост се оправдаваше след предишните две загуби от Марек в редовния сезон с по 0:3 и от следващите съперници-тази точка, онази точка, а съдиите…ах, тези гадове, мръсници бе, мърсници, идиоти… Не ги е срам, да режат така отборът му. Нищо, че в някои срещи едва достигаха до 10-ата точка в гейма. Важното е да оплюем съдиите, да избягаме от вината. Типично по футболно. По-точно, типично за футболен треньор или президент на футболен клуб. Но дори и във футбола няма да чуеш треньор от чужбина да си позволи такива коментари за съдиите, та ако ще и да са го заклали ритуално с 3 измислени дузпи и 2 редовни, но отменени гола. И не за друго, а защото са професионалисти, имат уважение, толерантност, чувство за отговорност, колегиалност и т.н. Всичко онова, което липсва в нашия лирически герой.

Въпросният чичка дори се опитва да ръси умотворения, че по някога не било лошо да играят и по 6 срещу 6, а не почти всеки път срещу 8, визирайки реферите. Какъв герой, какво божество, какъв невероятен специалист. Цяло първенство той се бори срещу гадините, които играят по 8, ама накрая пак стигна финал и там пак по 8 човека съперниците. Мръсници бе.

Чичка, а сега сериозно. Огледай се, прогледни, после благодари на този, който те доведе. И знаеш ли защо да му благодариш, защото ти даде възможност да се докоснеш до истински волейболисти, с които не просто да се снимаш. Защото да водиш отбор, където играят ГОЛЕМИ волейболисти като Христо Цветанов, Смилен Мляков и Инослав Крънич, които по отделно са постигнали много, ама много повече от теб, е чест. А тази чест води след себе си нещо, което ти чичка, го нямаш и няма да го имаш. Защото когато идваш от Италия, на теб се гледа с друго око, от теб се очаква да покажеш онези черти от начина на поведение, които демонстрират и Беруто, и Анастази, и Веласко или Сеньор Пранди. А поведението ти край линията, държането ти, както и изказванията ти, приличаха на някой селски бек, който се води треньор на махленския си отбор. Ти влезе в историята с още нещо – показа на няколко пъти среден пръст, нещо, което никой български треньор не си е позволил да го направи. Но ти го направи, даскалче. А после и отричаш…

Виждаш ли, чичка, докъде я докарахме. Да пиша на такова ниво, което и в долнопробната жълта преса биха се притеснили като го четат. Но просто няма как иначе – ниска топка си, трябва ти ниска топка и на теб.

Радвам се, че си замина по живо по здраво. Спести на жалкия ни клубен волейбол своето нагло и просташко присъствие. Иди си, и не се връщай. Ти просто нямаш място в България, освен като зрител с фотоапарат в ръка.

П.П. И тъй като ме е срам, че отделих, по-точно посветих 20 минути от времето си за това волейболно недоразумение, ще остана скрит под името Прост Българин.

Print Friendly

2 Коментари на Култово читателско мнение след „Марек Юнион-Ивкони“ – „Левски Бол“

  1. Георги Христов // 18.04.2014 в 9:03 // Отговор

    Приятели, нека аргументите в подобни спорове бъдат по същество. Не е нормално материалът да е по една тема, например грозните сцени по волейболните трибуни, а аргументите да са: „Ние сме най-великия отбор и имаме най-великия треньор и вие ни мразите заради това“. Което, дори да е вярно (за най-великите, де) няма нищо общо с темата. Иначе материалчето наистина е култово – искрено, с някои верни факти и най-вече книжовния правопис! Поздровления! Иначе много злъч, напълно незаслужена. Да оставим обръщението. То винаги е обида за този, който го изрича, не и за адресата. За сведение великият Веласко, цитиран в писанието, също е даскалче по физкултура и в това няма нищо обидно. Има няколко безспорни факта за работата на Пино в „Левски“ и който иска да ги обори. Първият е, че отборът на „италианчето“ направи най-големия прогрес през годината и то не само като класиране в шампионата и спечелената Купа, а и като игра. Който не е съгласен – да ме обори! Вторият е, че „Левски“ е най-ефикасният отбор в българският шампионат. С бюджет от 15-20 000 лв. на месец, 4-5 пъти! (не проценти) по-малък от тези на Габрово и Дупница спечели Купата, бронзовите медали в шампионата и игра финален плейоф за спечелване на първенството. Така че Владо Николов няма как да му бере срама на Пино. Срам и обидно е за Константинов, например, на фона на наливаните пари да загуби абсолютната хегемония и Купата на България. Срам е и за банката, спонсор на Габрово. Който не е съгласен – да ме обори! Ама хайде този път да не пак със „Ние сме най-великия отбор и имаме най-великия треньор и вие ни мразите заради това….“

  2. do Georgi Hristov // 19.04.2014 в 0:03 // Отговор

    А ти си онзи плебей дето се прави на овчар на мачовете и заради тебе поляците ни обявиха за овчари. И не ми изтъквай, че това е типична българска „екипировка“. Аз те питам – ти като си шеф на някакъв измислен фенклуб, който се води национален какъв го дириш като фен на този клуб на Лазаров и Николов, който съществува от 7-8 месеца бе. Или си левскар и си го припознал. Натегач и долен подлизурко

Оставете коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




WP-Backgrounds Lite by InoPlugs Web Design and Juwelier Schönmann 1010 Wien