Кръст дамгосал джамията в Дупница

Стара легенда в Дупница разказва, че каменен кръст белязал съдбата на единствената джамия, строена някога в този български град. Вградили го някъде през 15 век поробени християни, които използвали сълзите си вместо вода за строежа. Турските завоеватели ги принудили да съборят съществуващия там православен храм и на негово място да вдигнат минаре в прослава на чуждия бог. В името на паметта народна, окованите строители подредили жълти каменни блокове във формата на кръст, който да изпъква на фасадата. И за да се знае от поколенията, че някога на това място е имало олтар на църква. Така дамгосана, джамията просъществувала няколко века до Освобождението, когато сградата била превърната в затвор. Днес даже името й е потънало в забвение, а помещението се използва като изложбена зала. 

krast-djamiqПреданието разказва още, че на мястото на днешна Дупница имало българско селище, изравнено със земята от османците. Българите били наказани за това, че при отбраната си убили един от турските предводители. За отмъщение побеснелите орди съсякли мъжете, заедно с жените, старците и децата. Оцелелите по чудо при кланетата малцина жители намерили спасение край руините на стара крепост и там с времето обособили Горна махала. Те нямали право да слизат в новия град, основан наново от нашествениците. Били ползвани единствено като безплатна работна ръка. Като при градежа на джамията. 
  
Коджа Мимар Синан или майстор Манол? 

В малко известната история на Безименната джамия се преплитат и други митологизирани имена. Като това на Коджа Мимар Синан, най-големия архитект в историята на Османската империя, възпят в българските народни песни като Майстор Манол. Роден в християнско семейство през 1490 г., за него се предполага, че произходът му е от село Широка лъка в Родопите. Бил взет от малък като еничарин, но вместо на военно изкуство, се отдал на строителство. Дело на Синан са над 400 джамии, медресета, мостове, дворци, болници, дори и гробници. Въпреки че историците нямат точен отговор, се смята, че именно той е проектирал и джамията в Дупница. От откъслечната информация, достигнала до нас, се знае само, тя е била празнична, петъчна джамия. Строена е заедно с тюрбе (гроб на мюсюлмански високопоставен духовник) в един общ комплекс, каквато практика по принцип в империята на османците не съществувала. 
Доказано е обаче, че за градежа й са били използвани строителни материали от двореца на Аарон, брат на цар Самуил. Палатът бил нацяло унищожен от поробителите, две от колоните на джамията пред парадния вход и сега свидетелстват за насилственото прекрояване на историята по родните ни земи. За стълбището пък са използвани надгробни плочи, на които и до ден днешен се виждат белезите на християнството – издялани кръстове в камъка, по който няколко столетия са стъпвали друговерците. До Освобождението на България от турско робство през 1878 г., когато в изолираната Горна махала, където някога били изтикани българите, се заселили неколцина останали турци, но с времето и те си заминали от възродения град. 
Опустялата джамия, вдигната върху мястото на светия храм, пък била превърната в затвор. Така в драматичната история на настоящия паментик на културата записал името си и Яне Сандански, който точно две години получавал заплата като началник на дупнишкия затвор. 
„Преди няколко години изживяхме истински шок. Внезапно, при нас дойдоха някакви турски емисари, които започнаха да правят постъпки да си „върнат“ сградата на мюфтийството и да превърнат паметника на културата в действащ молитвен дом“, спомня си уредникът на галерия „Джамия“ Андрей Севдин. Наглеците не носели документи за собственост, но настоявали за правото си да озвучават с маанета град, в който 99 на сто от населението е християнско. Пратениците били натирени от Дупница подобаващо и повече не посмели да се върнат. 
 

автор: в-к Десант, 2010

Print Friendly

Оставете коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




WP-Backgrounds Lite by InoPlugs Web Design and Juwelier Schönmann 1010 Wien