Коментар: Инструментална пиеса за калфи и първомайстори
Докато не го видя наяве, някак си не ми се струва вероятно комунистите да воюват помежду си баш преди избори. Както викат македонците – си го немам видено, не верувам. Ама на, става нещо. Калфин три дена намеква, намеква и в понеделник написа писмо на Станишев, че идеите му се разминават с ръководството и затова се оттегля. Е, не от Европейския парламент, на това са способни малцина, но като ръководител на делегацията на БСП.
ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ
Историята с алтернативната Първанова листа за евроизборите може и да е комунистическа уйдурма. Даже е много по-вероятно да е, отколкото да не е.
Но ако наистина Първанов играе отделно от Станишев, ще е интересно да се гледа. Като хлябът е кът, поне зрелища да има. Но си мисля, че ще се разберат. Както обикновено става при комунистите.
Иначе е факт, че Сергей Станишев се унесе прекалено в отмъщението и събра толкова омраза към себе си и към тесния кръг апаратчици, на които се опира, че нямаше как да не провокира ответни реакции. Изненадата е, че иде откъм Първанов. Отвътре.
Ако все пак този видим конфликт не е обикновено комунистическо театро, той има и чисто човешки измерения. Това Станишевото е грозна неблагодарност. Първанов го взе от улицата, даде му работа, като стана президент, го направи председател на партията, а сега Станишев не само че не го допуска до мястото, където се вземат решения, даже само да гледа, но и чисти из корен всеки, за когото даже има подозрения, че е близък с него.
Всичко, което сега и Ивайло Калфин, и Румен Петков, и Татяна Дончева, па и други говорят за Станишев, е вярно. Той забута някак си БСП във властта, но цената е много висока. Търпене на Волен Сидеров, реално преотстъпване на водеща роля на ДПС, слагане на водещи позиции на наемници-конформисти, тежки негативи за БСП в стратегически план.
БСП е оцелявала досега, понеже никога не е изоставяла кадрите си. А когато пък е в правителството, се отплаща богато за подкрепата. И не се прави разлика, всеки получава по нещо.
Станишев през 2013 година смени тази схема. Сега блажат само единици, тези дето превиват гръб и му викат, че е велик. Останалите, масата, са ако не изгонени, то пренебрегнати за сметка на депесари и други лапачи.
Това си е повод за война, съвсем законен.
При все това шансовете на Георги Първанов, Ивайло Калфин, Румен Петков и сие да спечелят тази война не са големи. Структурите без изключение ще вървят с председателя, а те са, които печелят изборите.
Всичко зависи от това как първановците възприемат нещата. Ако преценяват, че за тях със Станишев няма никакви шансове, каквато е реалната ситуация в момента, е възможно да идат на явна конфронтация и да се опитат да му дадат битка.
Те не са глупави хора, познават БСП и са видели, че вътре в партията шансовете им да спечелят битка срещу председателя са нищожни.
Така че, ако Станишев не се освести навреме и не направи някакви отстъпки, европейските избори са ефективен инструмент да му се разклати столът. И без това в момента той не е много стабилен.
И ще го направят, ако продължават да ги държат изправени до стената.
Какво пък, поне ще се види кой е майстор, кой чирак и кой – на чирака калфа.
Георги Даскалов
Оставете коментар