Кирил Огненски: Интересът от туристи става огромен, но в село Бистрица имаме проблем с настаняването им

– Г-н Огненски, село Бистрица става все по-привлекателно място за туристи, отправили се към по-девствената част на Рила планина. Като че ли селото обаче не е готово да приеме този туристопоток?

– За съжаление е така. Все още. Последната година се наблюдава рязко повишаване на интереса към забележителностите над селото. Основна отправна точка е именно нашето село, което е изходен пункт за редица туристически маршрути…

– Кои маршрути?

– Основно хората търсят път към хижа Иван Вазов. Там пък е пресечната точка към другите атракции – Рилски манастир, Седемте езера, Мальовица… Напоследък, ми прави впечатление, че туристите, които идват в селото се интересуват от нови дестинации. А това са слабопопулярните Градински и Воденичарски езера. Изключително красиви и мистични, които само човек, който ги е посетил може да усети тяхната магия. Други атрактивни места за посещение в този дял на Рила са езерата Птичо и Отовишко. Уникални гледки и невероятна природа. Този уикенд например, дойде група от 20-ина туристи, които искаха да се изкачат до връх Дамга и платото на Пазар дере. Интересът им  бе подбуден от самото име Пазар дере, което произлиза от това, че до преди 150 години там са се провеждали най-големите пазари на добитък. По стара българска традиция, животните са били дамгосвани и оттам самото име носи върха.

– Но имате ли как да поемете в селото групи, които биха искали да видят красотите на Рила?

– За съжалрние легловата база е крайно недостатъчна. Факт е това. Селото се намира на 720 метра надморска височина, което е доказано, че е и най-добрия климат за живеене. Имаме само една къща за гости. Например, преди седмица група израелски туристи, над 50 човека дойдоха за 3-дневен тур из района. Всички искаха да нощуват в селото и да усетят селския дух, но както казах – нямаме потенциала все още да поемем групи. Наложи се, част от тях да нощуват в Дупница. Тук е мястото да призова жителите на Бистрица да обърнат по-сериозно внимание на селския туризъм. Да, този интерес към селото в последната година ни свари неподготвени за подобно нещо, но в тази ситуация трябва да се реагира вече бързо. Най-пресният пример за това е Сапарева баня, където в почивните дни, къщите за гости и хотели са препълнени. А голяма част от туристите от България и чужбина вече търсят и искат нещо по-различно от утвърденото.

– Добре, как виждате решаване на този проблем?

– За ден-два, това няма как да стане. Иска се време, но най-вече желание и средства. За последното с оглед интересът, за максимално кратко време инвестицията ще бъде възвърната. Но пък е отлично бизнес-начинание, което хем носи средства, при това допълнени с удоволствието. Усеща се като че ли някакво развитие у жителите на селото към откваряне на такива къщи за гости, но се иска време. По-важното е, че самите хора вече виждат, особено в почивните дни, автобусите, които идват, свалят туристите и потеглят на горе.

– А защо селския туризъм, а не модерните условия на хотелите?

– Хората са пренаситени от предоставяните услуги в хотелите и искат различното. Знаете ли какво задоволство изказват туристите, когато сутрин, докато щурците свирят и се слуша грохота на реката, да замирише на прясно изпържени мекици с току що издоено мляко, на филии с домашно сладко. Или пък домашно направен качамак… Много започна да се търси например медът, който се произвежда на място от пчеларите в селото. Почти няма гост на селото, който да не си е тръгнал с мед. Но пак казвам, всичко е хубаво и много хубаво дори, но липсата на леглова база ни е сериозен проблем. В последно време село Бистрица е само изходна точка, а крайната е винаги паничище, Сапарева баня.

– Кои са другите интересни места, които туристите търсят?

– Всеки идва с различна идея. Някои търсят скали за катерене, други са любители на езерата и водопадите, а трети просто на разходката за красиви гледки и пейзажи.

Новооткритите пещерни образувания са вече атракция за гостите на селото. За цръната дупка, която се намира в основата на Цръната скала, само на 45 минути ходом от селото, може би сте вече чували. През турско робство, от скалата са се хвърляли десетки млади моми, за да не бъдат обезчестени или вземани за жени на турските бейове. От там носи името Цръната скала, защото десетки са почернените семейства от региона. От старите хора съм чувал, че в пещерата в основата на скалата, ако си болен и престоиш известно време, ще се излекуваш, защото именно енергията на тези погубени млади момичета лекува. Друго атрактивно място е Хайдушката пещера, която през времето на османското робство е била използвана от чети за укриване. По-късно, укритие там са намирали и партизани от отряда на Жельо Демиревски. Пещерата е уникална и сама по себе си, защото е била причина за тракийското светилище на Фенерка. Траките са почитали Слънцето и Земята и светилищата им винаги са в близост до такива пещери, които при определено слънцестоене проникват лъчите вътре. Пещерата е точно такава. А оттам се откриват също и страхотни гледки. Има още няколко пещерни образования, но пътеките са занемарени и само опитни водачи могат да заведат туристите до там. Интерес има към такива места, но и това е другият проблем, че липсват водачи. По легенди на местното население, в района се намира и скрита пещера, която е използвана за укриване на имането на страховития Вълчан войвода и за прословутите 9 мулешки товара злато. Мнозина я търсят, но още не са я открили. Някой ден може би археолозите ще успеят да я открият.

– Има изградена екопътека до екодом „Самоковището“. Какво могат да видят гостите тръгнали по нея?

– Разбира се, трябва да спомена Бистришкия водопад, който е около 40 метра с няколко пада. Най-високите морени в България са именно тук и туристите минават

покрай тях. Гледките пък няма как да се опишат, те трябва да се видят и почувстват. На екодом „Самоковището“ има места за отдих и почивка, които са изградени по проект на Община Дупница. За любителите на планинския туризъм интерес представляват още езерата Карагьол, Калините, както споменах вече Градинските и Воденичарските. И не случайно, точно за тази територия на Рила, големият Иван Вазов я описва като „Великата Рилска пустиня“ и всички върхове, езера и забележителности са като едни оазиси.

– А има ли интерес от туроператорски агенции към вашия район?

– Използвам възможността да благодаря на общинското ръководство за решението да предприеме рекламна кампания с туристическите атракции от общината. Вторият филм, който предстои да бъде пуснат, го бях представил в няколко туроператорски агенции, които работят с Русия и Израел. Само през миналата седмица имах две обаждания с въпроси относно настаняванията и колко маршрути могат да бъдат направени, ако се настанят в

селото. Това е бъдещето и поминъка на село Бистрица и хората – развитието на туризма. Но пак опираме до пустата леглова база и нейната липса. Знаете ли, че само този уикенд дойдоха над 100 човека, които тръгнаха по екопътеката към различните крайни точки, но с крайна спирка Паничище и Сапарева баня. Два автобуса с руснаци пък очаквам в края на седмицата за разходка. Осигурили сме им водач, който да ги заведе по маршрут през някои от поменатите по-горе забележителности през хижа „Иван Вазов“ до Седемте езера. За мое най-огромно съжаление, те ще нощуват в Сапарева баня. Надявам се обаче скоро да имаме възможност да поемем туристопотока и след година-две да разполагаме с леглова база за поне 400-500 човека.