Една чест, един град, един отбор – САМИ СРЕЩУ ВСИЧКИ!

Понеделник е. Часът е малко след 20 часа. Зала „Христо Ботев” е готова да избухне. Последна точка… Край! Свърши! МАРЕК Е ШАМПИОН!

Трета поредна, но със сигурност най-сладката титла. И има защо.

Тази нощ Дупница няма да спи. Тази нощ една шепа хорица от една малка община ще се чувстват най-гордите и щастливи хора на Планетата. И с право. Една дузина момчета успяха да постигнат това, което преди тях го е вършил един-единствен отбор в България. Преди 4 години изключително силният тогава отбор на ЦСКА стана шампион, след като не допусна нито една загуба в първенството. Друг отбор в цялата история на България не го бе постигал преди тях. Сега обаче още един отбор се нареди с този рекорд – Марек Юнион-Ивкони. И тук обаче трябва да отбележим един друг феноменален рекорд на дупнишката чета – в редовния сезон от 11 гостувания, бяха постигнати 11 победи, при това с категоричното 3:0 гейма. Това не са постигнали и волейболистите на ЦСКА през онази година. Такъв прецедент няма в цялата волейболна история. Нито един отбор не успя да накара Гьорги Гьоргиев и компания да сведат погледи дори и за един гейм. Нито един!

Още с началото на първенството, погледите на всички бяха отправени към клубът с милионен бюджет – КВК Габрово. Звездната селекция и финансовата мощ на КТБ, спонсор и на БФВ, бяха сигурен знак за шампионската нагласа на този тим. Напускането на основни играчи като Тодор Вълчев и Дмитрий Бахов пък се третираше като – отслабване на шампионите. За шампиони освен габровци застягаха и изкуствено създадения клуб на „Левски Бол”, включен по нередовен начин в Супер лигата. Още повече, че получиха финансово рамо от една Лафка (съвпаденията са може би случайност), която пък е спрягана на не кой и да е, а на мамин Делянчо Пеевското. Макар и на гърдите на екипите да бе логото на „синята религия Левски” по случай 100-годишнината, след очевидно опит за кражба на историята, истински обичащите „синята” идея така и не се вързаха.

И Габрово и Левски Бол са по една или друга причина изключително близки до БФВ, което на практика означаваше едно – в плейофите не се очаква нищо добро за дупничани. Като прибавим и отношението на продължаващото да управлява по безумен начин родния волейбол ръководство срещу това на „Марек Юнион-Ивкони”, то нищо добро не очакваше Ивайло Константинов и неговия тим.

В случая не се играеше за една тенекия, един медал и един чек. Играеше се за една идея. Воюваше се за нея. И никой не се предаваше до последно. Буквално. Идеята на правдата, идеята на честността, идеята за феновете, идеята заради самият спорт. Марек Юнион-Ивкони успя! Надделя. Заслужено, закономерно, по най-категоричния начин. Като шампиони!

Малка Дупница преди 17 години показа непримиримия си дух с онези денонощни барикади. Това коства главата на правителството оглавявано от Жан Виденов. И тогава, когато всички очакваха темпераметния бос на дупничани Ивайло Константинов да бойкотира финала заради поредната гавра с момчетата му, той отсече на този слух така: „Това са момчета с чест и достойнство”. Непримиримият дупнишки дух бе в залата и в тези дни. Излязоха да защитават честта си, честа на победители, честта на мъже отишли на битка. Тогава когато от БФВ показваха своето надмощие като Ксеркс преди хиляди години, завладявайки целия свят. Непримиримият дух витаеше в центъра на София. Като онези 300 бойци на Леонид, опълчили се на цяла една империя. Те защитаваха честта си. И успяха. Една малка чета от непримирими бойци, готови на всичко,смазаха една империя. Цяла година се готвеха за тази битка, като при Термопилите срещу тази империя. Градена с години, градена от цял един апарат, пърдон, император. Тежката машина от последните дни преди финала се бе завъртяла в изпълнението на основната цел – БЕЗ ШАМПИОНСКА ТИТЛА за „мръсните” дупничани. Не така обаче мислеха онези млади момчета на игрището, подкрепяни от верните си фенове. „Марекминатори” се оказаха наистина. Сами са, сами бяха, сами останаха. Докрай. Издържаха. Но победиха.

Георги АПОСТОЛОВ

Print Friendly

6 Коментари на Една чест, един град, един отбор – САМИ СРЕЩУ ВСИЧКИ!

  1. Голямо Благодаря на всички които обичат и подкрепят волейбола и футбола в Дупница!

  2. Както каза и Сашо Йовков – „в момента визитката на Дупница е волейболният клуб. А той наистина е еталон за подражание и заслужават искренни адмирации за всичко това, което направиха през годината… Направиха така, че доказаха, че колективът е над индивидуалноста“, рядко е Йовков да каже умна приказка, но този път е прав. Така трябва да бъде във всички сфери. Честито шампиони, честито дупничани

  3. Анонимен // 15.04.2014 в 0:33 // Отговор

    Това е много яка статия. Браво Жоре

  4. Изпитах невероятно удоволствие четейки статията.Браво на афтора!

  5. gordeem se s vas dupni4ani … az sam gorda 4e sam se rodila i izrasla v grad dupniza

  6. Докрай за този отбор // 16.04.2014 в 21:28 // Отговор

    Това е отборът , който подкрепям от малка , това е отборът заслужил своите фенове ! Момчетата наистина показаха че могат сами срещу всички но те имат едно , имат своите верни фенове .Не знам друг отбор да е так а подкрепян и така силно и с вяра да играе . Мога да кажа ,че тази статия е написана много вярно и точно и че момчетата на отбора наистина се борехаа за тази титла > Поздравявам автора на статията и му желая и за напред да пише такива вярно напиани статии ! :)

1 Trackbacks & Pingbacks

  1. Дупница ликува с шампионите на площад „Свобода“ СНИМКИ и ВИДЕО | Всичко За Дупница, Новини, Коментари, Анализи, Спорт, Страна, Свят, Обяви, В

Оставете коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




WP-Backgrounds Lite by InoPlugs Web Design and Juwelier Schönmann 1010 Wien