Дупничанинът, световен шампион: На финала така ударих съперника си, че му счупих клюцицата

Преди броени дни, дупнишкият таекуондист Евгени Тодоров отново стъпи на най-високата стълбица, след като успя отново да спечели титлата в категория + 85 на Световното първенство по таекуондо-ITF за ветерани. Домакин на надпреварата бе Таджикистан. Само преди 2 годиниТодоров отново направи така, че химна на България при награждаването да звучи, след като стана първенец на Световното в Естония.

Ето какво сподели дупничанинът пред FBR.bg:

– Бихтe ли ни разказали малко повече за самото Световно първенство по таекуондо ITF за ветерани и Вашия шампионски път в него?

– Първо бих искал да изразя, че съм невероятно щастлив и вътрешно удовлетворен от постигнатия изключителен  успех на такъв голям спортен форум, както и гордостта си от прославянето на страната ни. Ощe повече, че това е втора поредна световна титла и определено показва постоянството в подготовката и изявите ми. Но нека ви разкажа малко повече за Световното първенството, проведено в Душанбе, столицата на Таджикистан. Организационно то бе проведено по един безупречен начин. Домакините се бяха постарали да не ни липсва нищо. Но климатът се оказа доста труден за превъзмогване – убийствена жега, температури от 40 градуса на сянка и много сух въздух. Поради тази причина доста от състезателите не успяха да се аклиматизират, по-голямата част от ветераните не пожелаха да участват и останахме най-силно мотивираните и най слабо засегнатите от аклиматизацията.  Искам да използвам също така възможността да отправя една специална благодарност към Марио Богданов и Вергилий Ситнилски, които ми помогнаха за по-лека регистрация, защото бях забравил един документ.

Иначе, да продължа за Световното първенство, мачовете бяха много оспорвани и на високо техническо ниво. Всички искаха да покажат най-доброто от себе си и влагаха максималните си възможности, което направи турнира много труден за спечелване и затова съм наистина особено радостен от златния си медал.

– Ще ни разкажете ли малко повече за самите двубои?

– На полуфинала играх с представителя на Великобритания Франк Минго. Опитах се да го пречупя с агресивен стил на игра, но той беше добре подготвен. Получих няколко тежки непозволени удара – директни удари в коляното и в подбедрениците. Победих го в продължения. Наблюдавайки другия полуфинал, видях как Кристиано, влизайки в клинч, удари много силно с глава в гърдите аржентинеца Густаво и при свиването на ръцете от болка към гърдите, получи кроше в главата, последвано от лакът в слепоочието, при което съдията попита, дали се отказва. На финала противник ми бе състезателят от Гренландия Кристиано Исаксън. Това беше един епичен, направо бих могъл да го нарека гладиаторски бой, в който отново трябваше да се справям с доста непозволени от правилника удари. Но аз внимавах изключително много като съсредоточих действията си в един прагматичен стил, опитвайки се да използвам всички свои силни индивидуални страни и да накажа всяка, дори и минимална грешка на противника. Накрая, с една техника разработвана заедно с моя приятел боксьора Златко Василев, която се оказа и моя шампионски удар, успях така да ударя Исаксън, че да го завъртя на 180 градуса във въздуха и при приземяването той счупи своята ключица. Това не му позволи повече да продължи, а пък аз сбъднах още една от мечтите си – да стана двукратен световен шампион. За да постигна този спортен връх незаменима бе помощта оказвана от семейството ми, както и от Асен Христов, който изключително много ми помогна, за да имам възможност да проведа правилна подготовката.

– Паралелно със световното първенство по таекуондо за ветерани се проведе и световното първенство за юноши. Какви са впечатленията Ви от нашите млади надежди?

– Искам още в началото да подчертая, че представянето на юношите определено ми даде повод за оптимизъм относно младата ни вълна от състезатели, които в бъдеще несъмнено ще прославят България. Те се представиха на по-високо ниво в сравнение с предишното световно първенство, проведено в Талин, особено в тактически план. С бронзови медали се отличиха Бисер Стоянов (+75 кг), Никола Николов (до 75 кг), Николай Василев (до 69 кг)  и Виктория Йорданова (+75 кг.)

– Как се срещнахте с таекуондото?         

– Таекуондото не представлява просто само един боен спорт или пък чисто механично нанасяне на удари. То дава възможност за развитие и усъвършенстване както в спортен аспект, така и в чисто личностен план. Също така освен физическа подготовка се изисква и мисловна – изучаване и създаване на различни стратегии, тактики за конкретен двубой и противник. Всичко това извежда таекуондото извън ограничаващите рамки и го доближава до изкуството. Но нека да разкажа как започнах. Като студент тренирах при Алфонсо Лара, никарагуанец по произход, който имаше черен колан по джудо и карате. В днешно време състезателите са защитени от различни предпазни протектори, но тогава се биехме с голи ръце и крака, което бе причина и за доста травми, които се наложи да нося през годините със себе си. Конкретно с таекуондо започнах да се занимавам около 1985 г., когато в България дойде кореецът гранд мастер Ким Уонг Чол. Тогава той имаше пети дан, а днес вече е с максималния – девети.

– Как протича един ваш тренировъчен ден?

– Може да учудя някого, но продължавам, както винаги да тренирам всеки ден през седмицата за по около 3 часа, като разделям тренировките на две части – технико-тактическа и силова. А през уикендите се качвам в планината. Около два месеца преди състезание се подготвям специално като увеличавам постепенно натоварванията и тогава имам по три тренировки на ден.

– Как поддържате добрата си физическа форма и спазвате ли специален хранителен режим?

– Да, доброто състояние на тялото и ума изискват специални грижи. Сигурно ще е интересно за читателите Ви да научат, че всяка пролет и есен се подлагам на водноразтоварваща диета за по 10-15 дни като приемам единствено вода. Иначе, през останалото време следвам и спазвам принципите на разделното хранене.

– Суеверен ли сте? Имате ли някакъв ритуал преди мач?

– Не зная дали би могло да се приеме за суеверие или ритуал, но когато излизам за двубой никога, в никакъв случай не допускам, че мога да загубя. Дори и когато съм се състезавал с неизлекувани докрай контузии, то пак единствено мисълта за победата е владеела цялата ми същност.

– За какво мечтаете?

– Мечтая за едно наистина разумно, хуманно и успешно управление на държавата ни от страна на политиците и тогава хората да бъдат спокойни, сигурни и щастливи.

– Освен талант, какво е необходимо на българските спортисти, за да успеят?

– Талантът сам по себе си не е достатъчен. Често сме наблюдавали спортисти с безспорни природни дадености, но които не успяват да покажат и реализират докрай възможностите си. Затова искам да спомена, че освен задължителния талант за спортния успех, а бих добавил и за всяка една друга дейност, са необходими мотивация, силно желание, спокойствие, уповаване на собствените си сили.

– Ако някое дете иска да опита таекуондото какво бихте му казали?

– Винаги много се радвам, когато видя деца в залата. Още повече, след като сам зная и съм сигурен колко много може да им даде нашият спорт. Независимо от това дали ще печелят състезания или медали, те ще се превърнат в едни цялостни личности, ще си създадат универсални умения, ще се развият физически. Освен това ще са здрави и не на последно място, ще придобият самочувствие.