ЧИТАТЕЛСКИ КОМЕНТАР! Кой продаде България чрез учебниците по история на…

Знаете ли как се подменя историята на един народ и държава? А знаете ли как се облъчват едни деца и им се "отварят" очите за "истините"? Задавали ли сте си въпросът, когато отговаряте на вашето дете: "Не ме питай мен, имаш учебник там е написано", какво по дяволите всъщност пише там? Хубаво е да си го зададете и има защо.

Отваряйки учебника „Човек и общество“ за 3-и клас, виждаме нагледно как постепенно идоли на България като Васил Левски, Христо Ботев, Бенковски и да не изброявам другите, са на път да се превърнат в едва ли не предци на Ислямска държава, например. Гнусотия и долна мърсотия е най-мекото като определение. „В много села заедно живеели християни и мюсюлмани. Те се сближавали в труда, обменяли думи, песни, танци и обичаи, споделяли празници“.

Абе направо като четеш мед да ти покапе от сърцето за невероятно охолния живот, който са водели предците ни. Ама то било приказка. Даже каква ти приказка, направо райско кътче. Да им завиди човек. Представете си картината – беят у Батак например, отива на гости у някой българин, той вади виното, жените заместват веднага погачата, колят една кокошка и се започва едно ядене, пиене, веселби, танци… А пък като се появи малкият 5-годишен син на домакина, беят вади кесията и му дава златна монетка да си купи нещо, като разбира се, преди това му се извини, че не му е донесъл нищо и чак се притесни, че е дошъл с празни ръце.

И тук вече се чудя каква е била ролята на тези вагабонти, тези разбойници, ах, не ги е срам мръсниците – Левски и Ботев да се бунтуват. Престъпници бе, престъпници. Да нарушават това спокойствие, този рай, тази идилия това любовно чувство между османците и българите.

"След османското завладяване българите запазили християнската си вяра, езика и достойнството си. Повечето българи живеели в села. В много села заедно живеели мюсюлмани и християни. Те се сближавали в труда, обменяли думи, песни, танци, обичаи, споделяли празници. Хората от всички вероизповедания плащали данъци на държавата…” като се уточнява, че ако не си все пак мюсюлманин не може да служиш в армията и администрацията.

Странно е обаче, всъщност, като се замисли човек, хич не е странно, защо само за информация не са споменати поне данъците за иноверците. Например зъбен данък (загдето “правоверният” си е хабил зъбите с неговата “гяурска” храна), или кръвния данък – отнемането на децата от родителите им-християни, за да бъдат превърнати в еничари. Попитайте дали има нещо за Баташкото клане? Че такова клане имало ли е изобщо? Какви са тия простотии  и лъжи? В Батак е било толкова спокойно, а този, който е писал "От Батак съм чичо, знаеш ли Батак", някой си Иван Вазов е абсолютен мошенник и слаб писател. Аматьор направо. Иван Вазов му викали.

Усетихте ли иронията.

Авторките, извинете, но ме е гнус да цитирам техните имена, тези велики „българки“ явно не са ходили до Батак, Перущица, Копривщица, Карлово или Калофер? Още по-малко пък да са чували за зверските кланета, избиването на българите, за еничарите, кръвния данък, зверствата. Това явно според тях е „СПОДЕЛЯНЕ НА ОБИЧАИ“.

Кой подменя историята? Не е трудно да се досетите, нали?!

Това ли е историята на България, това ли позволиха шепа чиновници от просветното министерство да учат нашите деца в училище? Това ли е България??? На каква цена продадохте и предадохте България?

Горете в ада…!!!

От zadupnitsa.com си позволихме да публикуваме нашето продължение на това мнение с:

От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?

Хе, там зад горите… много е далече,

нямам татко, майка: ази съм сирак,

и треперя малко, зима дойде вече.

Ти Батак не си чул, а аз съм оттам:

помня го клането и страшното време.

Бяхме девет братя, а останах сам.

Ако ти разкажа, страх ще те съземе.

 

Като ги изклаха, чичо, аз видях…

С топор ги сечеха, ей тъй… на дръвника;

а пък ази плачех, па ме беше страх.

Само бачо Пеню с голям глас извика…

И издъхна бачо… А един хайдук

баба ми закла я под вехтата стряха

и кръвта потече из наший капчук…

А ази бях малък и мен не заклаха.

 

Татко ми излезе из къщи тогаз

с брадвата в ръцете и нещо продума…

Но те бяха много: пушнаха завчас

и той падна възнак, уби го куршума.

А мама изскочи, откъде; не знам,

и над татка фана да вика, да плаче…

Но нея скълцаха с един нож голям,

затова съм, чичо, аз сега сираче.

 

А бе много страшно там да бъдеш ти.

Не знам що не щяха и мен да заколат:

но плевнята пламна и взе да пращи,

и страшно мучеха кравата и волът.

Тогава побягнах плачешком навън.

Но после, когато страшното замина –

казаха, че в оня големи огън

изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина.

 

И черквата наша, чичо, изгоря,

и школото пламна, и девойки двесте

станаха на въглен – някой ги запря…

Та и много още дяца и невести

А кака и леля, и други жени

мъчиха ги два дни, та па ги затриха.

Още слушам, чичо, как пискат они!

и детенца много на маждрак набиха.

 

Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях?

Само дядо Ангел оживя, сюрмаха.

Той пари с котела сбираше за тях;

но поп Трендафила с гвоздеи коваха!

И уж беше страшно, пък не бе ме страх,

аз треперех само, но не плачех веки.

Мен и други дяца отведоха с тях

и гъжви съдрани увиха на всеки.

 

Във помашко село, не знам кое бе,

мене ме запряха нейде под земята.

Аз из дупка гледах синьото небе

и всеки ден плачех за мама, за тата.

По-добре умирвах, но не ставах турка!

Като ни пуснаха, пак в Батак живях…

Подир две години посрещнахме Гурка!

 

Тогаз лошо време и за тях наста:

клахме ги и ние, както те ни клаха;

но нашето село, чичо, запустя,

и татко, и мама веки не станаха.

Ти, чичо, не си чул заради Батак?

А аз съм оттамо… много е далече…

Два дни тук гладувам, щото съм сирак,

и треперя малко: зима дойде вече.

Мнението е на наш читател, подписал се като "Българин".

Ако искате да ни сигнализирате за проблем, споделите мнение, коментар от всякакъв характер, можете да го направите на нашия мейл za_dupnitsa@abv.bg или на нашата фейсбук-страница.