Честит юбилей! ПСС-Дупница 60-години в помощ на хората/СНИМКИ

На 19 февруари преди 60-години е сформирана ПСС-Дупница. От 60 години туристите в Рила могат да разчитат за помощ на екипите на Планинска спасителна служба – Дупница. В продължение на десетилетия те са винаги на поста си в помощ на туристи и алпинисти, изпаднали в трудна ситуация в планината. През ПСС преминават десетки хора и всеки един е дал от себе си немалко, за да се превърне отряда в един от най-добрите в България. Всички спасители преминали през тези 6- десетилетия през отряда заслужават един голям поклон за доброволческата си дейност и определено Дупница трябва да се гордее със своят отряд и със свойте спасители.

Ето и един опит да се разкаже тази 60-годишна история!

Още със зараждането на туристическото движение в България възниква необходимостта от запознаване на летуващите в планината с нейните опасности и правила за тяхното избягване. Така през 20-те години на 20-ти век в София се сформират доброволни групи. След няколко спасителни акции популярността на тези групи нараства и през 1933 година се основава Българската спасителна служба. През 1950 година службата става санитарна формация към БЧК със свой щат. По това време броят на спасителите е бил около 50 души.

Северозападният дял на Рила е всепризнат за най-красивия. Този дял от много години като магнит привлича наши и чужди туристи. На 18 декември 1954 година в района на хижа „Рибни езера“ се обучават планински водачи. Лавина обаче затрупва 42-ма от тях, като 3-ма загиват. В спасителната акция участват и доброволци от Дупница. Два месеца по-късно на 19 февруари 1955 година председателят на Околийския комитет на БЧК в Дупница/тогава Ст.Димитров/ д-р Васил Пачаръзов кани участниците в спасителната акция и се решава да бъде сформирано в Дупница спасително ядро.

 

 Два месеца по-късно е и първата спасителна акция. На 7.ми и 8-ми април 1955 година се провежда операция по спасяване на 11-туристи в района на хижа „Иван Вазов“.

През есента на същата година за началник на звеното е избран д-р Вангел Паризов-лекар, спасител и алпинист.

За завеждащ учебно-спортната работа е избран Сотир Сотиров. Ръководител на аварийната група е Георги Калев. В спасителното ядро влизат Стефан Гавазов, Костадин Кърконьов, Андон Киров, Атанас Тасев, Ангел Томанов, Борис Богоев, Георги Шишков, Георги Лазаров/Гофе/, Георги Дюлгеров, Георги Смочевски, Димитър Томанов, Димитър Шишков, Емил Шатровски, Крум Войнов, Кирил Харизанов, Христо Христов Юри Белчев,Янко Ташев. В дупнишкото спасително ядро влиза и Костадинка Костадинова  първата жена планински спасители в страната.

Дупнишките спасители започват редовни занимания, а през почивните дни дават дежурства на хижа „Скакавица“ първата високопланинска хижа в България, на хижиге „Ловна“, „Самоковището“ и при необходимост на заслона „Иван Вазов“. Именно там през юни 1955 година се провежда и първият курс за планински спасители.

 

 

 

 

16 август 1957 година отрядът организира акция по спасяване на 2-ма туристи от Германия, които са пострадали в района на хижа „Рибни езера“.  Чужденците са със счупени крайници и са транспортирани до болница. Постепенно към ядрото се включват още хора Аргир Аргиров, Борис Атанасов, Димитър Бельовски, Миладин Васев, Никола Начев и д-р Цветан Милтенов, Асен Матеев.

 

 

 

 

На 31 декември 1959 година е проведена мащабна акция по търсене и спасяване в района на хижа „Иван Вазов“, на 62-ма ученика изгубили се в планината.  На 29 юли 1961 година е оказана помощ на управителя на хижа Рибни езера, който е поразен от мълния. От 1965 година начело на звеното застава Борис Атанасов. Отрядът продължава да изпълнява свойте задължения, като участва с доброволен труд и при строежа на новата хижа“Скакавица“, обезопасява ски писти, построява нови маршрути. През следващите години в историята на отряда има записани също няколко по-големи спасителни акции. На 6 май 1968 година е организирано търсене на безследно изчезнало дете по река Отовица. На 27 януари 1974 година е проведена акция по изваждане на 2-ма затрупани от лавина алпинисти. На 4 март 1977 година акция по търсенето и спасяването на 6-ма алпинисти от Чехословакия в района на връх Калин. Тази акция е по времето на силното земетресение във Вранча с магнитут 7.4 по Рихтер, усетено в цяла България.

 

 

 

 

4 ноември 1980 година е осъществено издирване на 2-ма туристи в района на хижа „Иван Вазов“. На 14 февруари 1980 година е проведена нощна акция по търсене и спасяване на 3-ма туристи в района на хижа „Иван Вазов“.

 

 

 

През 1981 година начело на звеното застава д-р Исак Исаков, а през 1984 отряда се води от д-р Васил Сапунджиев. Към този момент в отряда членуват 25-планински спасители, 2-ма лекари, 2-ма спасители работещи в планината и 7-ем стажанти. За тези първи 30-години от своето създаване отрядът е дал над 6500 редовни дежурства. На близо 3000 човека е оказана първа помощ, а отряда участва в 10 големи спасителни акции.

Следващите 30-години от историята на ПСС-Дупница също са изпълнени с много интересни и вълнуващи събития.

 Началото на тези години е белязано и с постепенно подмладяване на службата. Към отряда се присъединяват и 6-ма нови спасители. Постепенно се обновява и ехническата база, променят се качествата на съоръженията и личната екипировка, като през 1987 година в отряда с радост посрещат новата си придобивка, автомобил с висока проходимост от популярната и до днес марка „УАЗ“. Взета е и алпийска моторна шейна, която също облекчава много работата на спасителите.

 

 

 

 

През тези години продължават спасителните акции, но и обновяването на маршрутите и тренировките в планината. През 1990-та година се провежда и курс на целия отряд в района на Седемте рилски езера. Доброволците се обучават на трудно достъпен терен, а в занятията е включен и хеликоптер.

 Постепенно изминава още едно десетилетие от историята на службата. през което спасените в планината са десетки. Получени са поздравители писма до Ръководството на отряда в израз на признателност и благодарност за тези, които с риск за своя живот са се отзовали и помогнали, за тяхната своевременна и квалифицирана помощ.

 

 

 

 

 

С наближаване на 50-годишният юбилей на службата се организират и две експедиции в Европа.

Най-високият връх на Алпите и Западна Европа, масива Монблан винаги е привличал планинарите. Вярно е, че в Алпите има много други върхове, които са емблематични за тази планина (Матерхорн, Айгер и др.), но Монблан е уникален. През 2003 година 10-дупничани  също решиха да видят отблизо първенеца на Алпите . С помощта на малко, но качествени спонсори и немалко лични средства групата съставена почти изцяло от хора от ПСС потегля към Франция.  Така започва приказката, наречена Монблан.

 

 

 

 

 

 

На 5-ти август групата тръгва от Шамони- меката на планинарството и алпинизма и спира за преспиване на хижа „Дон Де Гуте“ или известна само като Гуте, намираща се на 3850 метра над морското равнище.

 И ако някой си мисли, че изкачването до там е проста разходка, определено е в дълбока заблуда. Стръмно, много каменисто,. пътеките (там където ги има) са тесни и разминаването със слизащите е трудно. Иска се доста търпение и толерантност като правилото е, че слизащите изчакват качващите се.  По принцип   Гуте е доста тясна и неособенно уютна хижа. Почти винаги няма места и трябва са се спи дори и на пода в коридора, но какво от това когато си на метри от това да сбъднеш мечтата си. В раните часове на 6 август някъде около 02:00 часа след полунощ групата от Дупница тръгва към върха. Близо 6 часа продължава похода към първенеца на Алпите-Монблан, извисяващ се на 4807 м.н.в. 8-ем дупничани са там постигнали мечтата си. Групата планински спасители обаче има възможност да наблюдава акция и на своите френски колеги, които се опитват да помогнат на алпинисти засегнати от каменопад. В този ден под Монблан загиват 4-души.

 

 

 

 

 

През следващата 2004 година още един емблематичен масив в Европа влиза в плановете на дупнишките планинари. Масивът Monte Rosa се намира на границата между Италия и Швейцария. И е нежно наричана ледената роза на Алпите. Най- високият връх Дюфюр е висок 4634м. В масива има 5 върха над 4500м и общо 18 върха над 4000м. 12-души от отряда тръгват и на тази експедиция. За начало обаче те превземат връх Триглав в Юлийските Алпи, който им е на път. Разположен в централната част на националния парк Триглав, най-високият връх на Словения (2864м) привлича своите почитатели не толкова с височината си, колкото с труднодостъпността си.  Експедицията потегля към върховете на Монте Роса, но първата цел е Капана „Маргарита“ най-високата хижа на Алпите (4554 метра над морска височина).

Тя се намира на върха Гнифети, носещ името на италиански алпинист от 19-ти век, а самата хижа носи името на кралица Маргарита. Заслонът е открит на 4-ти септември 1893. Новата хижа е построена през 1980 година Гледката откриваща се от нея е неописуема. 5-ма дупничани Иван Тушев, Божидар Джокин, Борислав Ранков, Георги Никифоров и Елвис Николов успяват при тази експедиция да стъпят и на връх със звучното име“ Цум щайн шпице“ намиращ се на 4563 м над морското равнище и втори по височина в масива Монте Роса.

Със стъпването на тези величествени масиви в Европа -Монблан и Монте Роса ПСС Дупница показва, че разполага с добре тренирани и подготвени хора. Хора, които могат да изпълнят и най-трудната спасителна акция в България.

През 2004 година след 20 години начело на отряда д-р Васил Сапунджиев предава щафетата на Кирил Чолаков.

През 2006 службата след дълги митарства по различни помещения в града най-сетне успява да се настани трайно в сградата на Туристическото дружество и там да намери своя дом. През тази година към отряда се присъединява и един негов нов член, който след време стана известен в цяла България. Немската овчарка Гаро е  подготвен и обучен да търси изгубени в планината и затрупани от лавини. Гаро винаги е и със своя водач Иван Тушев. Гаро заема мястото на Арго който с водач Митко Атанасов вярно служи 10 години от 1996.

 

 

 

 

 

През тази година е проведена и една от трудните спасителни акции „Дълги рид“ . Тя е осъществена на 9-ти и 10 август и след отлично взаимодействие с ПСС- Благоевград пострадалото момиче е открито през нощта и транспортирано за лечение.

През следващите години се обновява наличната техника, което спомага за мобилността на отряда.

През последните години туристическия поток в района за който отговаря ПСС Дупница постоянно се увеличава. В планината непрекъснато има групи от подготвени и не толкова туристи. Всичко това води и до немалко инциденти.

 

 

 

 

 

 

През 2013 година на 13 януари 3-ма алпинисти катерят над езерото „Близнака“, така наречения „езерен лед“. Злизайки на голяма снежна тераса предизвикват лавина, която ги сваля близо 100 метра. Отрядът е мобилизиран веднага след  сигнала  и екип от 5-ма души тръгва. Благодарение на своя опит спасителите успяват навреме да стигнат до пострадалите и с помощта на хеликоптер те са превозени до ВМА. Същата година през август отново се използва хеликоптер и при акция е спасена жена изпаднала в беда в местноста „Салоните“. Ето какво пише тя:

Скъпи непознати приятели от Планинската спасителна служба, Позволете ми да изразя огромната си признателност за това, че благодарение на вашата бърза, доброволна и високо-професионална намеса и огромни физически усилия, аз живея втори живот и мога да се радвам на смеха на четирите си деца. Поклон, Юлия Банкова 2.9.2013

Акциите проведени от дупнишките спасители са се превърнали в ежедневие за тях и те не обичат много да говорят за това, но за спасените хора, те ще останат винаги в съзнанието им. „Ние обичаме планината и хората“ казват простичко спасителите и тези днес и тези които поставиха началото.

zadupnitsa.com